"Той смущава, шокира, пише Жиру, той разбърква игрите и вдига воала; журналистът е контра-власт". Завет на голямата френска журналистка, която "Нувел Обсерватьор" определя като "истински свободна жена" и "професор по модерност. "Пари мач" припомня цялата и биография, в която са преплетени толкова много неща от съвременността.
Истинското име на Жиру е Франс Гурджи, тя е родена в Женева, бащата е турчин, а майката - сеферадска еврейка. На 14 години тя е машинописка, на 28 е участник в Съпротивата. Има зад гърба си 60 филма, никога не е била бездейна, сега посмъртно излиза нейната 27 книга...
Друг един портрет обаче ни гледа от обложката на "Поен". Текстът под него гласи: "Този човек струва ли си война?". Човекът естествено е Саддам Хюсеин. Виждаме го и на много други снимки: малкият Саддам на шест години с боси крака като пастирче. Днес обаче, припомня "Поен", той има шестима двойници, които му позволяват доста смешно да се озовава едновременно в най-различни краища на страната си.
Що се отнася до наследниците на раиса - синовете му Удай и Кусай, те приличат на него. Единият е насилник и психопат, твърди изданието, а другият - пресметлив и коварен. Когато Удай ходел на училище, той определял на преподавателите си какви оценки да му пишат. И още била честа практика телохранителите му да свалят някой иракчанин от колата му, защото Удай я харесал повече от своята.
Специалният пратеник на "Пари Мач" в Кот д'Ивоар разкрива на читателите си тайната на Полишинел: присъствието на деца-войници от Либерия. Подробно описват действията не тези жестоко дресирани деца, наречени "черните перуки". Понякога те носят на ръката си до шест часовника. Жестоки и съвсем не детски военни игри. Тези либерийски деца са обучавани в специални военни лагери , където ги дрогират от шестгодишни.
А сега - сменяме континента - към Порто Алегре. "Ла Вие" разказва, че стотици младежи загиват ежегодно там от безконтролно разпространеното оръжие. "Шарли Ебдо" публикува материал на един бразилски журналист, Антонио Фисети, който настоява: "Излекувай левицата си, Лула". След което се припомня обещанието на Лула "да нахрани всеки бразилец", докато една трета от населението живее с долар на ден.
"Шарли Ебдо" разказва още, че Лула е започнал да действа като президент, отказвайки покупката на 12 военни самолети и с програма, целяща да заличи пенсионните неравенства в обществения и частния сектор. Според "Шарли Ебдо" това обаче застрашава бразилския президент да попадне в клопката на "митеранизацията" или на "чавесизацията", която предизвика взрив във Венецуела.
"Енкорюптибл" изкарва на първа страница снимки от антиглобалисткия форум в Порто Алегре. Да се премине "от анти към алтер", тоест към другото, настояват социално ориентирани икономисти. А антилският писател Едуард Глисан търси понятие за "глобалното" и го открива в "циганите", този номадски народ, който няма територия, армия и полиция, но е фактор в контактите между културите".
А "Курие Ентарнасионл" препечатва репортаж от унгарско издание, за да хвърли светлина върху днешната икономика. Ето какво се случва. Компания, регистрирана на Караибите, се установява в Румъния, за да извлича злато. "Титаничният проект" води до заличаването на цели села, взривени са пет планини с динамит, използва се широко цианид. Така Росиа Монтана в Картатите се превръща във второто най-голямо златно находище в света. Още в древността историкът Херодот е описвал находището. Природата обаче е силно замърсена и изданието пита: колко човешки живота струват 300 тона злато?
