Всъщност двете основни фигури в днешната преса са Владимир Путин и "Ал Кайда". "Либерасион" посочва, че от три години насам руският президент направи всичко възможно, за да отнеме доверието от чеченския му колега Аслан Масхадов. И така народът вече не вярва на държавния си глава, за сметка на ислямистки групировки, готови на всичко, финансирани и манипулирани от международния тероризъм. "Монд" е на подобно мнение. Според вестника радикалния ислямизъм нямаше да се разгърне в Чечения, ако Путин бе избрал да преговаря, вместо да подклажда войната.
"Фигаро" анализира връзките на чеченските сепаратисти с "Ал Кайда". "Сянката на "Ал Кайда" зад чеченския отряд в Москва", е заглавието на вестника на първа страница. Все пак "Фигаро" признава, че няма категорични доказателства за връзки между чеченските екстремисти и групировката на Осама Бин Ладен. Отново според същия вестник обаче "Ал Кайда" се е разпростряла на три фронта в Чечения - военен, идеологически и религиозен. ФИГАРО поставя въпроса за причините, които всеки месец карат руснаците да се примиряват със загубата на стотици. Без значение при какви обстоятелства - в битка, при катастрофа, или при атентати. Вестникът откроява пет причини. На първо място е страхът от ефекта на доминото. Или опасението от разпадане на Руската федерация по подобие на бившия Съветски съюз. Следва аргументът на ислямистката терористична заплаха. После, контролът над Кавказ, а оттам заглушаване на турското влияние.
Освен това и мафията има своето присъствие. Войната подхранва различни видове нелегален трафик, облагодетелстващ различни кланове, олигархии, а понякога и дори военни. И последният аргумент. Да се свърши работата и да се отмъсти за унижението от първата война. Накратко, водещо е желанието за реванш.
Малко настрана остана не по-малко важната среща на върха в Брюксел. Но "Фигаро" насочва вниманието ни натам. Европейските ръководители премахнаха и последната пречка пред разширяването. Десетте страни ще получат очакваните от тях помощи. Позитивни сигнали бяха изпратени и до другите три страни-кандидатки. 2007-ма бе записана черно на бяло като годината на присъединяването на България и Румъния в ЕС. Що се отнася до Турция, 15-те поздравиха страната с напредъка й в икономически и политически план, но без да се ангажират с конкретни дати за нейното приемане в европейското семейство.
