Българският печат днес - 02 октомври 2000 г.

С�г �гом, Сидни - четем по повечето първи страници на днешните вестници, които се разделят с олимпиадата, публикувайки на челно място огромни цветни фотографии на заключителните олимпийски фойерверки. След което естествено идва ред на обобщението. "Труд" и "24 часа" предпочитат да го сторят чрез интервюта с Иван Славков, който на дълго и на широко се впуска да обяснява защо бил радостно разочарован и доколко бил песимист за българския спорт. А "Демокрация" предпочита да даде своя равносметка, озоглавявайки олимпийските си страници - "пред нас са 15 страни, а зад нас - целия свят". И тъй като, както знаем, краят на всяка олимпиада, е и край на едно примирие, ето че след олимпийската тема дненшните издания поемат в различна посока.
За "Демокрация" и "Новинар" в центъра на вниманието е делото в Либия. Защото с вчерашна дата от задържаните ни медици в Либия е дошло съобщението, че те повече не искат отлагане на процеса. Нашият консул в Триполи Емил Манолов е обещал да предаде на медиите това тяхно желание. Иначе задържаните били в добро здравословно състояние и с нетърпение очаквали делото, защото, убедени в невинността си, искали час по-скоро да се върнат в родината.

Към едно друго дело - изпуснали ли сме у нас търсен бос на руската мафия от няколко дни насочва вниманието ни "24 часа". И това е днешната му тема на броя. От предишни прегледи на печата името Осман Кадиев може да ви е познато. А от днешната преса - рекордьор в това отношение безспорно е "24 часа" - можете да научите всичко за него.
Според изданието Кадиев е смятан за наследник на Вячеслав Иванков-Япончик, бос на руската мафия, който излежава присъда в затвор в Пенсилвания. Г-н Иванков обаче е отказал да приеме телефонното обаждане на часовия вестник, на което е имал право според затворническия регламент, за да внесе яснота по българските си контакти. Що се отнася до Осман Кадиев, над чиято самоличност се труди днешната преса, ясно е, че той е бил задържан у нас в края на август. На 20 септмври, пише "Труд", който е малко по-скептичен по случая, софийски градски съд решава, че няма основания да удължи 20 дневното задържане на Кадиев и го пуска на свобода. Още повече, че е имало неясна снимка, пратена по Интернет от Америка, а не официално искане на американските власти. Според "Демокрация" Кадиев е по-скоро бос на действащи в Москва дагестански групировки, свързани със "солнцевската мафия", а не някакъв нов митичен неин кръстник. "24 часа", който създаде и целия прес-съспенс, изобщо не е съгласен с това. И намесва в случая името на Ричърд Шифтър, координатор на план за възстановяването на Източна Европа, който според вестника бил дошъл специално по случая, но малко преди да кацне в София Кадиев вече бил пуснат на свобода и се оказал в неизвестност. Изобщо версии.

И то не единствените. Също толкова живописни версии, само че за съдбата на Милошевич, има пък по останалите издания. В. "Дума" във водещото си заглавие твърди, че НАТО дебне Слобо, за да не избяга. И вече под въпрос се пита що за самолети са прелетели над нас в петък, дали не са били самолети на алианса и дали тяхната цел не е била да попречи на влестелина от Белград да напусне страната. До в. "Труд" тези хипотези също са достигнали, но вече от страниците на "Сънди Таймс", където се твърди, че Милошевич щял да бяга в Китай, където имал в банка около 200 млн. долара.
В. "Земя" държи за опровергае тази възможност и представя от първа стпраница Милошевич твърдо на мястото си, доказателство за което било, че той даже отхвърлил руското посредничество.

А "24 часа" към съспенса с белезниците отвъд граница, добавя и още един, този път на наша територия. Готвят ли арест на шеф на БНБ, пита часовия вестник. При внимателно вчетане в публикацията, обаче се оказва, че се готви мярка за неотклонение на бивши шефове в БНБ - на бившия директор на БНБ Любомир Филипов и на бившия началник на отдел "валутни операции" Стоян Шукеров, съответно заради левово и валутно рефинансиране на губещи банки. И както може да се очаква дава думата на единия от заподозрените - Стоян Шукеров, който на цяла страница пък се нахвърля с обвинения върху премиера Костов и сегашното управление.

"Демокрация' пък отделя място на съмненията в корупция, витаещи около гранични офицери. И коментира, че няма как да не си отидат хора, щом има неразкрити канали за трафик на хора. "Стандарт" още по-категоричен и се пита в коментарната си рубрика дали не излиза, че българската държава е в комбина с мафията. Защото факт е, че никой адвокат сам не би могъл да освободи например Кадиев от ареста. За какво отпадане на шенгенските ограничения настояваме, пита "Стандарт", след като демонстрираме, че сме бандитска държава.

Това е властта - да имаш и да нямаш, твърди "Труд" и започва да публикува имуществени декларации на български политици от последното десетилетие. От тях например излиза, че самият Виденов не притежава нищо или почти нищо (наследствен панелен апартамент в Пловдив), докато за сметка на това обаче министрите от неговия кабинет като Кирил Цочев или Румен Гечев са попълнили декларации още преди да станат министри, в която да декларирали милиони. И пак по темата, макар и в друг ракурс, "Демокрация" предлага нещо като блиц-разследване - как се глезят богатите. От което можете да научите подробности за това вярно ли е, че първият частник Валентин Моллов е имал 36 коли, колко бутика има Жени Живкова и продължава ли да свили Емилия масларова на пианото на Екатерина Каравелова. Иди после се чуди, подобно на някои италиансик вестници, що за българин акостира във Венеция с луксозен "Бентли" за 280 000 долара, при това с новозенландски паспорт на името на Едмон Дантес, сиреч граф Монте Кристо. Откритието, че граф Монте Кристо е оживял сигурно е дошло в повече на италианците, четем цялата тази невероятна история в "Труд", докато не станало ясно, че въпросният господин е наш сънародник с инак прозаичното име Димитър Димитров и прякор Митьо Шашмата. И че е търсен у нас и от Интерпол за крупни измами. И което е още по-интересно той бил искрено възмутен от ареста си и на някакъв трудно разбираем език обяснявал, че му прповалят сделка за милиони и че путува към замъка си. Който, както знаем от безсмъртния роман на Дюма-баща, не може да е друго освен замъка Ив. Представяте ли си - и той българска собстнвеност.