Българският печат днес - 25 септември 2000 г.

Пак олимпийско злато - в един глас възкликват днешните вестници, но някак по-предпазливо. "Тереза позлати България" - най-силно ликува "Новинар" за успехите ни в тройния скок, но тутакси продължава с щангиста Иван Иванов, който искал справедливост докрай и бил готов да остане на подиума. И щом нещата опират до щавгите, възелът се затяга и всички издания се опитват да изяснят скорошния срам.
Обвиняват "Софарма за допинга" на цеби две страници изследва хипотезата "24 часа".
И тръгва от цената на ампулата - 70 ст., през изявленията на треньора Иван Абаджиев, който заявява, че поема цялата вина, по вина на лекарството, чак до опроверженията на "Софарма", че при тях неописани съставки няма и че предприятието също можело да заведе дело за клевета. Явно ще забравим щангите поне за една година, отбелязва по този повод "Демокрация" и обобщава, че историята ще приключи на родна земя. Жалко обаче за добрите спортисти, както и за това, че срамът остава да тегне. А и не само този.
Обраха Костови - с огромни букви ни съобщава във водещото си заглавие "24 часа". И допълва темата за заплахите срещу семейството на премиера с новината, че в събота вечер бандити разбили магазинчето на неговата дъщеря в "Белите брези". Не че е имало какво да вземат, твърди изданието и се позовава на източници в полицията. Плячката се оказала метална кутия с дребни пари, но се е установявало дали не е част от кампанията със заплахи срещу премиера. "Недейте да плашите хората", заявява по този повод съпругата на премиера Елена Костова и споделя, че най-лошото е, че тревогата унищожава родителите им.
"Труд" избира свой ракурс към темата, озаглавявайки материала си "височайши мишени". И след преброяването на всички български управници, станали жертва на атентарорите, събира мнения и от сегашни политици по случая. Които са много интересни. Защото единствен лидерът на опозицията Георги Първанов заявява, че трябва да пазим премиера. докато бившия президент Желю Желев, не само не бил впечатлен от заплахите, но и заявява, че не изпитва особено съчувствие към Иван Костов, Венцислав Димитров твэрди, че и него го заплашвали, а на Любен Дилов -син му ставало само смешно от тези заплахи. в. "Земя" е още по-категоричен в тезите си и под заглавие "Ограбиха магазина на Костовата щерка" набеждава премиера, че само се правил на християнин 10 минути в Кърджали със свещ в ръка, въпреки че няколко реда по-надолу обяснява, че той е тръгнал за София след съобщението за грабежа.
На реакциите в политиката - включително и такива, под заглавие, "Вече и във вашата посока", пък е посветен анализът на Евгений Дайнов, който можете да прочетете в "Новинар". И където по аналогията с нашумялата реклама на "Балкан", се търси отговор на въпроса: дават ли си сметка избирателите коя е писатта за излитане към Европа.
Изглежда обаче, че в Белград са започнали да си дават сметка за това. Доказателството е отказът на властите да допуснат наши журналисти - четем на първа страница на "Демокрация". Което, коментира вестникът, си е сигнал за пълната бъркотия в лагера на Милошевич. Защото ако югопрезидентът смята, че трябва да остане още на поста си, това ще е достойно за "Гинес", твърди "Демокрация". Но с тревога се пита какво може да последва от сегашната пълна бъркотия". "Труд" от своя съзира в случилото се нежелание - както и у нас - така поне смята изданието - да има обективна журналистика.
В потвърждение на което "Труд" лансира идеята, която тревожи изданието в момента. И тя развита на няколко страници - изглежда във вида, че щяло да има закон за национализацията и жертвата, която щяла да падне, се наричала "Мобилтел". А това - вече брои щетите "Труд" означавало 350 000 души да останели без мобилни телефони и т.н. и т.н. Докато "24 часа" по-скоро се вълнува от третият играч в конкурса за национална телевизия и го открива в лицето на Кеворк Кеворкян, който нарушава мълчанието си в интервю за изданието, заявявайки, че новата телевизия щяла да се нарича ТВ-3, в нея нямяло да има политкомисали, както твърдяли някои, но лично той не разбирал защо всички държат да го скарат с премиера Костов. Може би защото такова е времето - информационанта машиан срещу правителството, твърди в анализ "Демокрация", но припомня една фраза на вмиктор Юго- "Никоя армия не може да спре идея, чието време е дошло".
Така както и животът е пълен недоразумениия, но най-голямото е самият живот". Това пък твърди преждевременно напусналия ни драматург и писател Станислав Стратиев в последното от "изреченията" си, които четяхме в "Стандарт". В днешния си брой "Cтандарт", както и всички вестници", разбира се, отделя думи в памет на големия писател и драматург. И публикува последните, написани от него, озаглавени не иначе, а "довиждане до другия живот". В които Станислав Стратиев казва следното: "Всички са недоволни. И управляващи, и управлявани". Според едните са хубави най-вече перспективите. Според другите са лоши най-вече перспективите. Първите смятат, че лошото е минало, а демокрацията цъфти. Вторите казват, че първите приличат на Хамлет и Хорацио, бродещи из гробището. Кой е прав? Пита писателят-абсурдист. И си отговаря - там е работата, че и двете страни са прави. Но недоразумението е, че не става дума за един и същи живот, пише Станислав Стратиев и затова ни каза довиждане. Сигурно до един друг живот.