Българският печат днес - 20 септември 2000 г.

П�д �дложението на парламентарната група на СДС да бъде направена промяна в Конституцията, която да позволи общинските съвети сами да си определят всички местни данъци и такси представлява водещ интерес за вестниците днес. Националният съвет на партията предвижда да се създаде и парламентарна процедура за контрол върху изпълнението на местните бюджети и оздравителните програми на общините. Ами с тези си действия синята партия отговори на настоятелното искане на всички кметове. Това в общи линии е коментарът на "Демокрация". По-големи права обаче означават и по-големи отговорности, бърза да отбележи вместинкът. Така че не трябва да се забравя, че след като ще определят сами постъпленията в местните хазни, общинските власти съответно ще трябва да си понасят и последствията при евентуален пробив в тях. В крайна сметка обаче защо са необходими подобни промени. Ами ако се върнем малко назад, ще видим, че докато са се подготвяли изборите за местна власт в България през 1999-та година, задлъжнялостта на общините е нараснала три пъти в сравнение с предходната бюджетна година. А това говори само за едно - вярното следване на принципа - "Хайде в края на мандата да свършим всичко, което с години сме отсавяли на заден план", разсъждава "Демокрация". А такъв принцип само доказва стремежа на местната власт да си направи предизборна кампания чрез инвестиционни проекти. И все пак подобни предложения от страна на управляващата партия не могат да не отворят очите за следното прозрение, а именно - "Управляващи и общини като власт и опозиция". Или иначе казано - конфликтът център-периферия започва да заплашва кабинета, прогнозира "Труд". Повод за подобни размисли дава наблюдението, че винаги, когато започнат да спорят за пари, в СДС всъщност мислят за власт. Така че сега, ако Иван Костов иска да запази кабинета ще трябва да поеме линия, подобна на тази към старите и нови лидери на СДС - да търси разбирателство с общините, съветва вестникът. Защото ако търси нови врагове ще разцепи страната по още една разделителна линия.
Признаци на неминуемо разделение в интересите обаче прозират във водещото заглавие на "Труд" днес - "Данък върху печалбите на Тотото" и още по застрашителното - "Посегнаха и на Тотото. Ударилите шестица ще я делят с държавата" -" 24 часа". Ами фактически вече сложиха данък и на човешкото щастие. Защого вече със закон държавата ще присвоява част от твоя късмет. Муравей ти подлага шепи, ако имаш лека ръка. И така с две думи - държавата посегна и на Тотото и хазарта. Защото от догодина щастливците ще делят печалбите си от игрите на щастието с хазната, тъй като те вече ще се облагат с данък общ доход. Това предвижда промяната в Закона за облагане доходите на държавните лица, която ще се обсъжда утре, пояснява "24 часа". А какво се получава на практика? Аим ако някой грабне джакпота като натрупалия се през тази седмица например - 850 хиляди лева, автоматично държавата ще си прибере от него 304 хиляди лева. До този момент спечеленото на тото, хазарт и лотария не се облагаше, припомня вестникът. Така че взетото решение може да бъде направен само един единствен извод - родните управници явно се гласят за Нобелова награда по анатомия. Защото изобретявайки данък и на печалбите от Тотото, те не само че ще открият седма кожа, но имат намерение и незабавно да я одерат от българина, отбелзва "Труд" в редакционния си коментар. Интересно е обаче едно - след като държавата ще взема дял от печалбата, дали е готова и да плаща част от загубите на ония, дето играят на рулетка например? В цялата тая работа обаче има и нещо хубаво, успокоява вестникът. А то е, че нашите власти май най-накрая са се научили да мислят стратегически. Щото ще сложат данък върху печалбите от хазарта, но ще махнат акциза върху домашната ракия. Така, като изгуби своята единствена надежда - Тотото, явно е с какво ще дави занапред мъката си българинът.
Това, което обаче може да се каже със сигурност за българската действителност, или по-точно за българската медийна действителност е тоталното смесване на реалния и измисления живот, липсата на всякакво разбиране на нещата и поради това на невъзможността от страна на обществото да вникне в истинските проблеми на България, разсъждава "Демокрация". Защото, ако някой чужденец при посещението си в страната вземе и прочете някой и друг вестник може би няма да се учуди от това, което се пише.
От това, което става в действителност обаче ще се учуди със сигурност. Защото в действителност около този чужденец би трябвало да се издигат барикади, където водачи да препречват с голи гърди стражарски щикове. И трябва да се чуват, ако не залповете на Аврора, то поне на сливенския артилерийски полк. Защото у нас обстановката е вихрено-революционна. Или поне според медиите. В западните страни също има вестници, чиято информация е чудата, фантастична или пък забавна. И те са най-четените, отбелязва вестникът. Само че там хората просто могат да правят разлика между различните видове действителност. А на нас ни остава само да си пожелаем един ден нещата и тук да си дойдат на мястото и всеки да заживее в реалността, която му харесва.