"Труд" естествено не пропуска да разработи темата, но от друг ъгъл - изданието поема защитата на "Мобилтел" и още от първа страница определя политиката на правителството като "нова национализация". Използвайки, освен архивни материали от 1949 и факсимилета от "Работническо дело" също и постоянните си икономически анализатори като Емил Хърсев, който по случая размишлява над това дали пътя към Европа случайно не минава през Белене. Както и лондонският финансист Димитър Иванов, който е убеден, че губим от битката срещу "Мобилтел" и не разбира защо трябвало да се променят законите.
Но законите изглежда ще се променят, още повече, че СДС ще иска промени в конституцията, категорична е "Демокрация" от първа старница. Става въпрос преди всичко за имунитета на депутати и магистрати, за да бъдат те като всички граждани, отбелязва синият вестник. И коментира казуса като "аномалия", припомняйки че не е редно имунитетът на политиците да ги пази от техните грехове, така както левият депутат Димитър Велев бе оневинен за участието си във "Възродителния процес". Именно поради което, отбелязва "Демокрация" не е редно да има списък на "недосегаемите".
"Труд" пък се пита как така останаха ненаказани виновниците за "зърнената криза" от Виденово време и публикува архивни снимки на измъчени от глад и обезверени хора, които висяха на опашки за хляб. Предварителното следствие по случая, припомня изданието, тези дни оправда земеделския министър Чичибаба и неговите заместници. А това дава основание на небезизвестният съветник на Виденов Красимир Райдовски да заяви пред "Труд" в познатия си стил: "и каква стана тя? Излиза, че напразно всички сервитьори ме гледаха с убийствен поглед, когато си поръчам в ресторант препечена филийка".
Може би причината за неяснотите около нас, твърди пък в коментар "24 часа" е в това, че ни дават по час на лъжичка. Поради което банкови дела и вързките на Чорни и Бонев, за което се знаеше отдавна, едва сега излизат на бял свят, а не влизат, както му е реда, в съда. И някак увлечени в скандалите, днешните издания малко позабравят, че е денят на Съединението. И все пак то присъства по страниците им в парещи анолгии с днешиня ден. Ще бъде ли Съединението поука за бъдещето - пита лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов от страниците на "Труд" и определя разликата мужду тогава и днес с дефицита на личности. Съединението е чисто българската дата, настоява историкът Пламен Цветков в анализ в "Демокрация" и поставя гледната точка в призмата на връзките между България и Русия. Защото, според историка, тази дата е фиксирала трайни геополитически реалности, от които насетне интересите на двете държави са се разделили. Проблемът обаче не е да бъдем "за" или "против" Русия, твърди историкът Пламен Цветков, а да отстояваме своята идентичност в разрез с една имперска политика. Поради което лично той не си обяснявал как е възможно на тази дата да се провеждат паралелни чествания в памет на Вълко Червенков и да му се издига паметник в Златица. Защото, припомня историкът, това е повече от спорна фигура в най-новата ни история, дошла на власт чрез силата на чужда окупационна армия.
Впрочем тази тема - на паметника и паметта за Вълко Червенков, "24 часа" отделя цяла страница, извеждайки темата още на първа страница под надслова "Забраняват паметник на Червенков". Така темата, поне по обем, решително затуля Съединението, за сметка на което читателят научава прелюбопитни подробности около това защо е бил изработен негов бронзов бюст и дали в крайна сметка, при неполучено засега официално разрешение, няма да бъде инсталиран в частен двор в Златица.
Изглежда миналото тегне и ще продължава да тегне, както се убеждаваме от разследването на "Демокрация" Скитник в сърцето на ДС, посветено на писателя Георги Марков. И в което покрай другото се натъкваме на един прелюбопитен документ - още през 1970 г. службите внедряват 814 информатора в средите на интелигенцията, които се разпределят по творчески съюзи, както следва. И от което следва, че 86 души от съюза на писателите, 87 от съюза на кинодейците и т.н. са били доносници.
Да спрем дотук и да се върнем към събитията с днешна дата, които пък социологът Кънчо Стойчев пред "Труд" определя като време, в което олигархията е хванала ножа и вилицата. А какво пък правят политиците в това време може да се убедите от интервю, поместено в същото издание с Ренета Инджова, която е твърда и категорична в исканего си да сключи договор с народа. И като контрапункт на всичко това ви предлагам едно друго интервю - с големия български художник Николай Майсторов, който пък от своя страна твърди, че не друго, а само истинското изкуство е контрапункт на конформизма. И защитава твърдението си с ликовете на своите селски дървени скулптури, които съдвава в къщата си в дряновския балкан, дни преди да се върне наново към мащабния си живописен проект "апокалипси - сега". Защото творец като Николай Майсторов е твърдо убеден, че макар и оборудвани с нови средства, трудът изменя само външните показатели на човечеството. Затова и той-се е върнал към най-първичния материал - дървото, за да надскочи тишината и да самоусети душата си. Защото иначе, твърди художникът Николай Майсторов, всички друго си остава статично и трагично. Сигурно затова и грехът, на който е подвластен човекът толкова мъчно се прецежда към по-добро.
Последвайте ни
