"Новинар" цитира източник, запознат с превода на над 200 страници, с които съдът в Либия се мотивира за смъртните присъди на българските медицински сестри в Либия. Според източника мотивите били ужасяващи, а по делото били посочени факти и доказателства, които трудно могат да бъдат оборени. "Новинар" обаче пише, че тримата адвокати вече подготвят стратегията за защитата, която ще пазят в тайна до деня на делото.
"Сега" твърди, че разполага с копие от Стратегическия преглед на отбраната. Вътре пишело, че наборната служба остава до 2015 г., а не както се твърдеше - до 2006 г. Реформираната българска армия ще има 5 бригади и 7 бази, ще бъдат закрити бронетанковите поделения в Сливен и Горна баня.
Прегледът трябва да бъде гласуван и от парламента, което според военния министър Николай Свинаров ще стане до началото на август. В документа се отбелязва, че няма възможност за увеличаване на парите за армията. Затова средствата за инвестиции ще трябва да се осигурят с икономии, обяснява "Сега".
Темата за кадруването в сектора за сигурност също занимава българските вестници. "Монитор" коментира, че политиците са скроили шапка на генералите, като главите на Свинаров, Дикме, Абрашев и Богоев са били спасени с тих преврат в редиците на войската, НСБОП и НСО.
"Сега" определя тезата, че ДПС и БСП овладяват всички служби, за може би вярна, но наполовина. Мнозина подценяват възможностите на президента, премиера и вътрешния министър като кадровици в тайните структури, смята вестникът.
Според "Сега" директорът на българското контраразузнаване (Национална служба "Сигурност" в МВР) ген. Иван Чобанов е в отлични отношения с лидера на ДПС Ахмед Доган.
Начело на националната полиция бе сложен директорът на РДВР-Плевен Илия Илиев, а пък за ръководител на НСБОП сега се предлага досегашният шеф на РДВР-Пловдив Валентин Петров. Общото между двамата е, че са близки до зам.-председателя на БСП Румен Петков - единият му е приятел от времето, в което бе кмет в Плевен, другият му е състудент, пише "Сега".
"24 часа" съобщава, че основната лихва изненадващо е спаднала с близо 1/3 до 2,44%. Според вестника банкерите очаквали тя да се вдигне, заради идеите за ограничаване на кредитирането.
"Дневник" коментира на първата си страница, че мерките за охлаждане на кредитната експанзия не само няма да бъдат смекчени, а най-вероятно в окончателния си вид ще са още по-сурови от обявените преди два месеца. Според вестника това са дали да се разбере представителите на Международния валутен фонд, които пристигнаха на последна уточняваща мисия преди евентуалното подписване на ново споразумение с България.
"Дневник" пише, че по данни на БНБ само през май кредитният портфейл на банките е нараснал с 3,1%, което означава, че при такъв темп общото годишно нарастване ще е доста повече от договорения с МВФ лимит.
"Сега" обаче публикува мнението на бившия шеф на Агенцията за чуждестранни инвестиции Илиян Василев. Той смята, че за България е време да се отвърже от МВФ, а валутният борд не е политика, с която може да се влезе в ЕС.
"Труд" поставя на първа страница информацията, че финансовото министерство било съгласно в конституцията да бъде записано, че общините могат да определят размера и да събират за своите хазни местните данъци. В друг законопроект е вписано, че местната власт трябва да се допитва до населението, ако иска да отпуска общински облигации.
"Дума" е избрала църковни проблеми за първата си страница. Вестникът пише, че "Законът погва отците разколници", които печелели 60 млн. годишно от заграбените над 100 храма и свещоливницата в Илиянци.
Патриарх Максим е изпратил нотариални покани до хората около назоваващия се софийски митрополит Инокентий и колегите му в страната да напуснат заграбеното до месец, иначе ще изпрати съдия-изпълнители, допълва "Дума".
