Европейската преса днес, 11 септември 2003 г.

Вестниците в Европа днес поделят вниманието си между покушението срещу външната министърка на Швеция Ана Линд и годишнината от нападенията на 11 септември в САЩ. Френският "Монд" отбелязва, че нападението срещу Линд става в момент, когато Швеция изглежда готова да обърне гръб на еврото, ако се съди по множеството проучвания на общественото мнение.

Според вестника това предизвиква отчаяние в Брюксел, защото ако шведите отхвърлят еврото, значително намаляват шансовете за скорошни референдуми във Великобритания и в Дания, а освен това ратифицирането на европейската конституция ще се обремени с допълнителни усложнения .

Според Люксембургския "Тагеблат" Ана Линд е била смятана за най-вероятния приемник на Йоран Першон и като партиен лидер, и като премиер, а кампанията да се гласува в полза на еврото е била неразделно свързана с нейното лице.

Според френския "Монд" атентатите от 11 септември са предизвикали вълна от солидарност с Америка, за каквато няма исторически прецедент. Но само две години след това репутацията на САЩ е на най-ниската си точка за всички времена, а съчувствието изчезна, заменено от страх, че необмислените и безогледни действия могат още повече да влошат проблемите, пише "Монд".

Германският "Тагесшпигел" пише, че през двете години от атентатите насам германците са станали по-критични към САЩ. Антивоенната позиция на канцлера Шрьодер според вестника е израз на вдъхваща увереност традиционна политика.

Става въпрос за традицията да се води външна политика, ръководена от морала и международното право, а не от прагматизъм и пресметнат интерес. От 11 септември насам Германия стана по-европейска, по-антиамериканска и по-голистка, пише "Тагесшпигел".

"Ди Велт" също стига до извода, че антиамериканизмът в Германия расте, но не одобрява това. В Германия се възражда един особен тип самозалъгване, придружено с пълна неспособност да се оценяват външните фактори реалистично, пише вестникът. Появяват се признаци на старата германска тенденция да се преследват химери отвъд реалните възможности. След 11 септември Германия постепенно се отдалечава от Запада, заключава "Ди Велт".

Австрийският "Ди Пресе" не е сигурен във верността на твърдението, че светът се е променил с нападенията. Ако има промяна, според вестника тя е в това, че никога досега традицията да се оправдават по някакъв начин военните операции не е била погазвана по-бързо, отколкото в тази "война срещу тероризма".

Тоталната загуба на доверие в американския президент, а и не само в него, може да се окаже начало на много по-значителен исторически кръстопът, отколкото този, който светът смяташе, че вижда в пламъците на взривените самолети преди две години, пише "Ди Пресе".

Чешкият "Хосподаржске новини" предлага малко по-олекотен поглед към темата за тероризма. Вестникът смята, че всички чехи с изключение на един могат да спят спокойно. Тероризмът удря по символи, а с изключение на бившия президент Хавел Чехия няма кой знае какви достойни символи.

Вярно, че сме съюзник на САЩ, но доста хладен, а и от гледна точка на терористите нямаме нито сили, нито разузнаване, което да представлява заплаха за тях.

Освен това ислямските фундаменталисти гледаха на бивша Чехословакия като на спокоен оазис, където могат да се отпуснат и да кроят планове за бъдещи удари, докато се киснат в някой минерален извор. Те нямат интерес да разрушават този оазис, заключава успокоително "Хосподаржске новини".