"Дейли Телеграф" и "Индипендънт" поставят ударението върху изявления на роднини на загиналите, според които Амрузи е трябвало да гние вечно в затвора, а не чрез разстрел да получи моментно избавление и възможността да стане "мъченик" в очите на привържениците на терора.
Другата тема, обсебила първите и много от вътрешните страници, е атентатът срещу йорданското посолство в Багдад вчера, взел 12 жертви. "Дейли Телеграф" пише, че това е най-големият терористичен акт след падането на режима на Саддам Хюсеин. "Гардиан" коментира с хаплива карикатура - на фона на развалините на йорданското посолство в Багдад изпъква заглавие: "Оръжие за масово поразяване, открито в Ирак...", а отдолу в скоби е добавено: "... след като бе задействано".
"Файнаншъл Таймс" е озаглавил редакционния си коментар: "САЩ се нуждаят от приятели в Ирак". И американските командири в Ирак, и Пентагонът твърдят, че съпротивата е спаднала след гибелта на Удай и Кусай Хюсеин, пише вестникът. Обаче истината е, че след като президентът Буш обяви на 1 май "основните бойни действия" в Ирак за приключили, 55 американски войници са убити. А за 16-те дни след смъртта на Удай и Кусай Вашингтон призна загубата на 17 свои войници, тоест два пъти повече на ден, отколкото дотогава.
В момента англо-американската администрация, която твърди, че управлява Ирак, има изключително слаб контрол върху положението в страната - не само по отношение на сигурността, а и от друга гледна точка: хората продължават да чакат най-елементарни обществени услуги, например възстановяване на електроснабдяването и питейна вода, пише "Файнаншъл Таймс".
Вашингтон започва да разбира, че се нуждае от помощ в Ирак, и израз на това е предложението му към приятелски държави като Турция, Индия и Пакистан да формират дивизия в Ирак. Но САЩ тепърва трябва да признаят, че е нужен мандат на ООН да умиротвори Ирак и да го възстанови, посочва "Файнаншъл Таймс".
Тема, която не е подмината от нито един вестник, е и обявеното решение на Арнолд Шварценегер да се кандидатира за губернатор на Калифорния. "Гардиан" му е посветил цяло приложение, на чиято корица има снимка на гигантски бицепс и въпросът "Може ли Шварценегер да измине целия път до върха?"
От същия въпрос се вълнува и "Индипендънт", който предлага успоредни портрети на Шварценегер и неговия идол Роналд Рейгън. Разликата между двамата според вестника е, че Шварценегер влиза в политиката богат, докато Рейгън е забогатял от нея. Приликата е в лошия им английски, но докато при Шварценегер лошо е само произношението, при Рейгън проблемите бяха със съдържанието, пише "Индипендънт".
"Дейли Телеграф" обаче предупреждава в редакционен коментар, че макар Рейгън да е героят на Арни, ще бъде погрешно да се смята Шварценегер за представител на дясното крило в Републиканската партия. По два въпроса, които се смятат за пробен камък сред републиканците - абортите и правата на хомосексуалистите - възгледите на Шварценегер са либерални. Така че в момента двете най-популярни личности, които се очертават в Републиканската партия в периода след Буш, а именно Шварценегер и Руди Джулиани, са представители на нейното либерално крило, заключава "Телеграф".
