Френският печат днес - 25 октомври 1999 год.

"За посещението на китайския номер едно, озаглавява публикацията си на първа страница всекидневникът "Ла репюблик дю сантр", Ширак постла червен килим", "което не минава без известно скръцване със зъби", прибавя към темата "Ла Кроа" и уточнява, че "с делничните си решения Цзян Цзъмин е отговорен за активния тоталитаризъм, за преследването на опонентите, за масовите екзекуции и репресиите в Тибет". "Той олицетворява, според "Монд", страна в която опонентите се третират като престъпници". "Франция обаче, подчертава "Нис матен", счита че китайската мощ е необходима противотежест на американската хегемония". "Лез Еко" заслужават златната палма по безцеремонност; на цялата си първа страница всекидневникът обявява: "Пекин поръчва 28 Ербуса", а под заглавието с малки букви четем: "Човешките права - на добро място". В интервю за "Фигаро" китайският президент отбелязва, че "човешките права във всяка страна трябва да бъдат уредени от собственото правителство, напълно независимо и с подкрепата на народа"; той добавя, че "китайското правителство се противопоставя на всяка намеса в името на хуманитарна криза". В същото време Цзян Цзъмин признава, че "китайската комунистическа партия е допуснала сериозни грешки и ще се необходими поне сто години, за да може Китай да се справи с изоставането си". На страниците на "Либерасион" китайският дисидент Вей Жиншенг разказва: "Имах време да му кажа: "слушай ме Цзян Цзъмин, китайската партия скоро ще се срине и ти го знаеш много добре! Ако предприемеш истински реформи като Горбaчов, народът може би ще ти бъде признателен; иначе ще свършиш като Пиночет". "Юманите" уточнява, че "човекът, който говори по този начин е излежал 14 годишна присъда и сега живее в Съединените щати".

"Льо Прогре" прибавя към всичко това, че "пищният прием няма за цел да спекулира със съдбата на планетата, а да закупи някои неща - ето една модерна дипломатическа практика, която взима предвид излишността на идеологиите пред всемогъществото на пазара". Желанието да се смесят праватa на човека с тези на Ербус би означавало да се "китайства". "Алзас" се включва в този ред на мисли за несъвместимостта между морал и търговия и заявява: "Какво означават няколко дисиденти пред продажбите на Ербус и значението им за работните места?" "Ла Репюблик дю сантр", от своя страна смята, че Жак Ширак е "направил прекалено много, за да се хареса на госта си, защото деспотът си остава деспот, дори и когато купува самолети". "Льо Репюбликен лорен" е убеден, че "поставяйки икономиката и геополитиката преди зачитането на човешките права Ширак рискува твърде много, тъй като общественото мнение иска точно обратното". Според специалиста по китайските въпроси Жан-Люк Доменак, автор на редакционния коментар в "Уест Франс" "тази страна не върви нито към капитализма, нито към демокрацията; партията се е разраснала дотолкова, че в момента няма никаква държавност". "Пари Норманди" смята, че "президентът на Франция е трябвало да бъде по-малко гостоприемен със събеседника си" и се пита дали той не е бил заслепен от привързаността си към Китай, смесвайки бизнес и изкуство за сметка на хуманитарните въпроси".