Та именно затова по места било наредено да се громят рейтингите. СДС разпраща тайни инструкции - бой по царя и социолози, разкрива "24 часа" във водещата си статия. Колкото до източникът на информация на вестника - централният щаб на ОДС разпродстранил тайна инструкция срещу царя до структурите си в страната. По погрешка първата страница от факса била получена и в самия "24 часа". Някои от основните инструкци пък гласяли - да се разяснява, че социологическите изследвания, даващи преднина на движението са манипулирани; да се изтъкват връзките на царя с Мултигруп; както и категоричното поръчение - "Говорете, че президентът подкрепи ОДС и се противопостави на царя".
И така - кой хвърля кал в кампанията е основният въпрос, който "24 часа" задава на последния от организираните предизборни дуели. А изводът - предизборната кампания доста се нажежи и май на 17 юни никой няма да финишира неокалян. Най-общо негативната кампания означава да не изтъкваш предимствата на собствената си програма и да не критикуваш недостатъците на досегашната практика, а да ползваш мръсни удари, с които да разобличиш мръсното минало на своя опонент, например. Да измисляш компромати, отбелязва професор Божидар Димитров от Коалиция за България. Или с други думи казано, негативна кампания означава една политическа сила да яхне метлата и с бръснещ полет да ошмули всички програми, лица, включително и агитационни материали на конкурентите си. Целта е да внуши на избирателите, че всички са идиоти, разбира се с изключение на тези, които го казват, отбелязва от своя страна Любен Дилов-син от коалиция Гергьовден-ВМРО. Не трябва обаче да се забравя едно основно правило - че стратезите на калта в небраното лозе рано или късно си получават тяхното. И че просто не може да хвърлиш камък в калта без да се опръскаш.
Опитите за очерняне на противника винаги са били голямо изкушение. Какво обаче обещават на избирателите по време на предизборната кампания партиите? Узрявал 11 години, българския политик се пази от обещания. Той си дава сметка, че елкторатът също се е отракал с годините и се дразни от сполуки и други такива. Та затова конкурентите за 17 юни даже с чърчиловска откровеност заявяват, че никого не омайват, отбелязва "Труд". И все пак как да излезеш на избори, ако нищо не обещаеш. Затова именно и вестникът прави анализ на това как се справят кандидадите посредством честотния анализ на техните речи и документи, т.е. прави преглед на най-повтаряните думи. По този критерий най-големият обещател е царят, според честотата на издайническото "ще". Той го изрича 25 пъти на 5 юни, което ще рече на всяка 52-ра дума. Отблизо го следвали по "щекане" от БСП /веднъж на всеки 62 думи/ и от СДС /на 61/. Ами някой да е учуден, пита се вестникът. Освен обещанията, езикът издайник показвал с какво самочувствие вървят към изборите основните играчи. Шампиони по "ние" били от ОДС, закономерно по честотата на "ние"-тата ги следвали от БСП - дизайнерът на стила "Много сме, силни сме!". Интересното в случая е, че Симеон не произнася нито веднъж "ние".
И какво излиза от всичките обещания? Обществото е приело образа на народ и като напращяла булка е полегнало. Иска да дойдат и да я вземат. Да я оправят. Да я глезят, да й казват какво да прави. Да я наказват като сбърка. Няма вече отделни индивиди, няма социални групи. А там, където доскоро имаше обществен договор и бдителни граждани, в момента върви разпродажба. И сделката явно е на път да се осъществи, разсъждава политологът Евгений Дайнов в анализ, публикуван в "24 часа". Само че обладателите вече не се правят на загадъчни ухажори, а са разбрали, че булката е полегнала за тях и очите им вече светкат при вида на властта и ресурсите, които им се обещават. До къде обаче ще ни доведе нашето вечно желание някои да ни спаси от самите нас?
Източник: RFI
Последвайте ни
