"Труд" превръща думите на премиера Любчо Георгиевски: "Македония във война" във водещо заглавие. И уточнява, че още утре Скопие може да въведе военно положение, но от Евросъюза ги възпирали. "24 часа" пък извежда друго предупреждение - това на премиера Костов, че въоръжени лица могат да нахлуят у нас. "Скопие е на прага на гражданската война, има и опасност от бежански поток", е уточнил той след края на вчерашната конференция на СДС.
Изборите обаче няма да се отлагат в никакъв случай, цитира "Демокрация" друго изявлениe от тази пресконференция, както и думите на Надежда Михайлова, че сме направили много сериозен анализ на обстановката, който ще бъде изпратен на партньорите ни в ЕС. "Новинар" пък подчертава, че армията засега ще остане в казармите.
И като говорим за армията, днeшните издания не крият разочарованието си, че дъждът попречи ни авиошоуто на гергьовския парад. "Дъждът уплаши изтребителите ни", пише "24 часа", но публикува снимка на ген. Михо Михов, на която въпреки дъжда, въздушният ас приветства дефилиращите войници. "Труд" на цели две страници също отбелязва парада и илюстрира марша на войската, за който специално са били изнесени 9 знамена бойни светини.
"Новинар" на този фон обаче свързва македонската драма с нашата войска чрез темата за пропагандата. Щом има война, има и пропаганда, отбелязва изданието. И тогава истината и лъжата стават разтегливи. "Иде ли бугарската войска" - това питали македонците като видели някоя кола със софийска регистрация. Още от Втората световна албанците се били убедили как се воюва с окупационния ни корпус. И сега пратеникът на "Новинар" в изблик на патриотичен плам разяснява защо днес да си българин в Куманово било сладка работа. Проблемът бил, ако искаш да си купиш нещо, да убедиш македонец да ти вземе парите. Това на битово равнище. А медиите вършели останалото. Тези дни македонската телевизия А1 е излъчила материал, че български и гръцки войски ще влязат в Косово, за да обезпечат северната граница на Македония. За целта съседите-журналисти просто преизлъчили старо интервю с Иван Костов, в което той говори единствено, че трябва да се спре логистичната подкрепа на терористите от север. Същевременно македонските медии не спират да цитират и думите на албанския командир на сепаратистите Ходжи, че у тях вече има пленен български наемник, който се биел на македонска страна.
Сигурно по тази причина външният министър Надежда Михайлова в днешно интервю за "Демокрация" не престава да повтаря, че в тази ситуация е необходимо да има максимална яснота и прозрачност на позициите. А също и предсказуемост в политиката. Нейният призив в интервюто е избирателите да изискват от българските политици максимална яснота в програмите и намеренията им.
С което отново стигаме до царската тема в предизборната борба. Във вече цитираното интервю на Надежда Михайлова тя отправя косвен намек към Симеон Втори, че е въпрос на уважение към една страна и нейните закони да заявиш какви са целите ти и кои хора смяташ да пратиш в управлението, щом правиш толкова сериозна заявка.
Царят обаче мълчи, бил решил да тръгва из Европа, научаваме от "24 часа". На снимката в репортажа на часовия вестник виждаме как Симеон Втори се черкува в Пампорово, а до него са царица Маргарита и княгиня Мария- Луиза. На 9 май царят обаче щял да дава прощално парти в Мадрид, станало ясно от негови приближени. Между 10-12 май пък щял да изнася лекции в Париж - в Института по международни отношения.
Накаран да коментира резервите на СДС дали не готви коалиция с комунистите, Симеон Втори е направил следното изявление: "Всеки може да каже каквото си иска в една демокрация, друг е въпросът да се разбере за какво се касае това".
Не знам колко и какво сте разбрали от това изявление. "24 часа" обаче явно е на ръба на търпението си, щом навътре в днешния си брой е тръгнал да прави цяла страница равносметка на царя. И то разполовявайки го в черно и бяло, с плюсове и минусите му. След положителните качества на монарха изданието отделя доброто владеене на езици и отлично образование, бизнес-контактите, желанието за етика в политиката, милосърдие, толерантност и добри нерви. Но в графата минуси "24 часа" вписва - пълната липса на конкретност, общите декларации, прокрадващата се авторитарност. Изглежда, че е хитър и непредсакуем като Фердинанд Лисицата и и предпазлив и нерешителен като баща си, отбелязва изданието. И го призовава най-сетне да си каже какво иска и какво мисли. А ние ще го разберем.
В противовес на това "Демокрация" е посветила целия си брой на заявените намерения на СДС за втори мандат. При който, твърди изданието, един лев ще си остане равен на една марка, а през 2005 г. СДС поема ангажимент 420 лв. да е средната работна заплата и да работи за създаването на 100 000 работни места годишно (по испански модел). Не сменайте печелившия отбор, съветва синята партия германският християндемократ Фридберт Пфлюсер, председател на европейската комисия в Бундестага.
"Ще признаем всяко законно правителство" - това пък казва пред "Труд" американсикят посланик у нас Ричард Майлс. Посланик Майлс не скрива, че визитата на българския премиер във Вашингтон е била подценена от медиите, защото там са били отправени много сигнали към страната ни и установени не малко контакти. Той заявява открито, че в момента САЩ са доста обезпокоени от ситуацията в Македония, правел се сериозен анализ на обстановката, както и се правело всичко, за да останат албанските сепаратисти без всякаква подкрепа. Американският посланик още завява, че две години е прекомерен срок за задържаните медици в Либия и също се обявява за по-бърз и хуманен процес. Преводачката от арабски Оля Ал-Ахмед, която първа съобщи за обвинителната реч на Кадафи казва, че лично нейното мнение е, че процесът все пак ще приключи позитивно за нашите медици. Защото въпреки сравнеинята с Локърби полковник Кадафи никъде не е споменал името на България.
"24 часа" пък покрай политиката тръгва да прави българо-американски равносметки в бита. И прави следното пресмятане - че е по-добре да живееш в България с 1000 лв., отколкото с 2000 долара в Америка. Защото и там, оцеляването е свързано с работа на няколко места, твърди авторката на материала Виолета Симеоново, която работи и за сп. "Тайм". Съдете сами 1000 лв. у нас вярно е границата на разкоша (толкова може да получи млaд и добре образован българин с чужди езици, ако работи примерно в престижна западна фирма). Но като се приспадне наемът за жилище (средно 200 лв.) и 180 лв. битови разходи, оставата 600 лв. вярно е и това, че храната у нас е по-скъпа, но разходите за дрехи и дребни битови услуги са далеч по-малки. Докато наемите в Америка са доста високи от 700 до 1000 долара, застраховките - също високи, а и не малки били цените на приличните дрехи. Разликата е само в кредитните карти - твърди "24 часа". Ако ги имаше масово у нас, дори и с далеч по-скромни доходи българинът можеше да ползва и да разсрочва, а не да я кара с мъка до 30-о число.
И като говорим за разплащания и обезщетения, "Стандарт" публикува интервю с Ото граф Ламбсдорф, който говори за едни исторически обезщетения, които са и въпрос на морал. Веднага трябва да уточним, че Ото граф Ламбсдорф е специален пълномошщник на германския канцлер по изплащане на обезщетения за положен неправомерен труд по време на Втората световна война. 6500 германски фирми са внесли своите отчисления, под ръководството на "Даймлер-Крайслер". Такива обезщетения ще бъдат изплатени и на много източноевропейци, отбелязва граф Ламбсдорф, защото те не са могли да потърсят правата на времето си, заради желязната завеса. В София също имало бюро на организацията. И Ото граф Ламбсдорф подчертава, ако е имало българи, принудени да работят по такъв начин в Германия в годините на войната или в концлагер, те спокойно могат да потърсят правата си. Сумите са между 5 и 15 000 марки. Те, разбира се, не могат да поемат всичко, но справедливостта, отбелязва д-р Ламбсдроф, трябва да възтържествува.
Източник: RFI
Последвайте ни
