"Демокрация" пък се интересува от обществената подкрепа и излиза със заглавието, че ОДС водят пред останалите политически сили соколо 10 процента. Данните са на различни социологически агенции и са били оповестени на семинара в Хисар пред лидери на СДС. Анализите показвали, че сините могат да разчитат между 23-33 процента от избирателите.
И ако отново говорим за данни, вече цитираните данни от "24 часа" са малко по-различни. Според МБМД ОДС също са безспорен обществен лидер в момента, но с 21 на сто от гласовете. В коментара си Мира Янова обаче настоява на друг важен нюанс. И той е, че да я наречем "царската партия" профучава като влак, но край БСП и срива избирателното поле на червените. Само за седмица роялисткото мнозинство е нараснало с 11 на сто и е стигнало 18 процента, докато БСП, твърди Мирослава Янова не могат да надхвърлят твърдите за тях 14 процента. Толкоз с цифрите. След което май идва ред на контактите.
СДС търси мир и любов със себе си - с това малко необичайно заглавие излиза "Труд". Снимката под което е също доста необичайна - братска прегръдка, на която виждаме Евгений Бакърджиев, шефът на икономическата комисия Никола Николов и зам.шефът на агенцията за приватизация Пламен Стоилов. Целта на изданието не се открива веднага и трябва да прелистите две старници, за да разберете, че освен предизборно сплотяване на сините редици, "Труд" съзира и сформирането на нов кръг сред управляващите, назован от него "агнешки главички плюс". И "24 часа", и "Труд" не крият любопитството и какво в плюс ще има в червените листи, защото там имало разнобой. "Демокрация" дори говори направо за депутатска сеч на "Позитано 20", защото половината червени депутати нямало да са в следавщия парламент. "Новинар" ни дава свой проектосписък на червените листи. В него съзираме имената на Нешка Робева, Бриго Аспарухов, Стефан Данаилов, Кръстьо Петков и Стоян Александров. Последният от които проговаря пред "Труд", но което е интересното не толкова за лявата коалиция, колкото за това, че царят можел да направи широк експертен кабинет. Явно повечето политици у нас напоследък стават и лягат с името на монарха на уста. Потвърждение за което виждаме, отваряйки вестник "Стандарт", който на вътрешните си страници е дал думата на Ренета Инджова и бившия служебен премиер отваряйки устава, веднага отронва сентенцията: "сега на ход е царят". И се впуска в обяснението, че царят нищо не бил направил досега, защото чакал 11 години да види партиите какво ще покажат, но че дълг и шанс на негово величество било да се присъеди към сегашния политически процес и т.н. И да видите царската тема прераства в обсесия, още едно потвърждение пак от "Стандрат" - изданието отделя цели две страници за диалог с българския кмет Йоан Костадинов, избран от БСП. Ала първото, което се набива в очи в интервюто е карето: "хората викаха - Йоане, върни ни Симеон". С което слагам точка и на царската тема в днешия печат.
И в опит да избера нещо по-различно, попадам на проектозакона за занаятите, който според "Труд" предизвиквал дискусии в гилдиите. Защото узаконени се оказвали едва 143 занаята - някои от които доста екзотични. След легитимните са коминочистачите, свещарите, звънчарите, иконописците и гайтанджиите и оръжейниците, ала, както омже да се очаква имало и пренебрегнати майстори, които биели тревога. И като говорим за оръжейници, "Демокрация" публикува обширно интервю със зам.министъра на икономиката Иван Иванов, от което научаваме доста подробности за съдбата на ВМЗ "Спопот". Според него оръжейната индустрия e в криза, защото не бива да забравяме, че ООН въведе строги мерки и наложи ембарго над доставки на оръжие за определени държави. И въпреки всичко приватизацията на Сопотските заводи вече била в ход. Но така или иначе, съкращения на оръжейници са налагали, затова имало и специална социална програма за 1850 работни места в община Карлово. А иначе, четем в интервюто в "Демокрация" вече имало много добри примери за успешно приватизирани заводи като "Юнион Миниер" Пирдоп, КЦМ-Пловдив. Но всяко издание си има приоритети. И в дненшия си брой "24 часа" явно е наблегнал на криминалната хроника - на цели две страници изданието помества луксозни туристически снимки на Поли Пантев от остров Аруба дни преди убийството - Пантев на плажа, Пантев играе сантасе, Пантев с местен инструктор по подводен риболов. И дори публикува текст на негов съдружник, който дни преди това е бил на карибския остров. Любителите на подобни четива могат да прочетат есето за човека, неуспял да остарее и надебелее. "Труд" пък се впуска да изследва решетките на психиатриите, където се държат опасни престъпници. В пълно единомислие с него "24 часа" пък отделя още две страници на това "как живеят лудите убийци".
Явно така двете издания разбират дълга си да отразяват "новините, каквито са". Но техните приниципи явно са в противоречие с вижданията на други хора. И от страниците на "Демокрация" известният финансов експерт Владимир Каролев им отговаря с яден анализ, обвинявайки ги в непрофесионализъм и манипулации, особено около трагедията с малкия Петър. Кои бяха "убийците", пита Владимир Каролев по повод на известния брой след смъртта на детето, недоумявайки защо под заглавието са слагани портрети на депутати. Защо се използва "Елегия" на Ботев в коментарната колонка на вестника, за да ни се внуши, че сме робска държава. Поради което той заявява в края на анилиза си, че ще е принуден да обобщи масовата вестникарска практика у нас със стария съветски виц - във в. "Правда" няма известия, а във в. "Известия" - няма правда, което твърди той, откъдето и да се погледне не е добре нито за информираността, нито за морала на българското общество. А пък в "Стандарт" четем изповедта на един варненски поет - Аврам Аврамов, който признава, че животът е все по-голяма загадка. Петдесет и шест годишният поет споделя, че колкото и около нас да има тревожни неща и хората да са лабилни, не разбира защо някой от нас са като глухарчета. И признава, че дори думата общество напоследък му е неприятна. Може би защото почти всеки български поет е писал стихове за стадото. Но с едно нещо все пак не можел да се примири - че е толкова по-лесно да бъдеш мутра, отколкото поет. И то не защото творците са на изчезване, а просто защото агресията се намести край нас.
Източник: RFI
Последвайте ни
