Българският печат днeс - 11 октомври 1999 год.

"700 хиляди души повече в списъците" оповестява "Демокрация" на първа страница. "Признаха 700 хиляди фиктивни избиратели" приглася "Труд" във водещото си заглавие. Наличните избиратели в страната са 6,2 милиона души, но на книга били записани 6,9 милиона. Приблизително 600 хиляди наши сънародници са заминали за чужбина, изчислява "Демокрация". Няма законово основание те да бъдат зaличени от списъците. Тези хора са запазили българското си гражданство, с всичките произтичащи от това права и задължения. Едно от тези права е правото на глас, отсича "Демокрация" в редакционния си коментар. Тези хора не са фантоми, както сигурно биха се изкушили да ги нарекат някои. Това са български граждани. И ако има риск имената им да бъдат употребени в изборите въпреки тяхната воля, ЦИК едва ли щеше да обяви броя им публично, разсъждава вестникът. Защото тъкмо в това публично огласяване се кореняла прозрачността. А там, където има прозрачност, просто няма фантоми, категоричен е "Демокрация".

Е да, обаче някой все пак ни лъже за избирателните списъци, отбелязва "Труд". И този някой май смята, че или не сме чели "Мъртви души" на Гогол, или че сме изкарали училище само до четвърто отделение. Вестникът отлбелязва и факта, че признанието за 700-тинте хиляди мъртви души дошло, след като вече от цял месец вестниците предупреждават за тях. Освен това реалният вот на българина така или иначе щял да бъде манипулиран, категоричен е "Труд". И друг един факт - това, че около 100 кметски кандидатури бяха анулирани завчера подсказва, че партиите - малки и големи - сами си погаждат номера от селски вечеринки и се ритат по кокалчетата, дори когато седят на една маса.

Е, затова не бива да се учудваме и най-вече не бива да забравяме, че най-голямото постижение на нашата демокрация е правото да НЕ гласуваш. Прозрението е на"24 часа". Нормалният човек обикновено не се вълнува от избори. А и с пропорционалната система от избирателя зависи толкова малко, че едва ли си струва усилието да гласуваш, разсъждава вестникът. Но все пак, ако решите - четете листите на съветниците, съветва "24 часа". И преди да пуснете бюлетината, отговорете си на въпроса - искате ли митничар, бивш или сегашен, да се разпорежда с общинските, тоест общите, пари? А вие бихте ли му доверили собствените си? Затова първо пребройте коя партия колко митничари е включила в листите си и чак след това пускайте бюлетината.

"Важното е да се гласува", отбелязва цар Симеон Втори в интервю за вестник "Труд". Важното било да се избират личности и програмите им. Обидите и ругатните ме учудват - онзи крадял, онази партия била мръсна. И защо трябва всичко да се приема на лична основа, разсъждава Симеон Втори. Нека да се състезават с идеите си. Това, което може да ме изкара от равновесие е глупостта или оркестрираните залитания, продължава Негово Величество, този път пред "24 часа". Демокрацията не означава да се надвикваме, а да седнем на една маса, да си говорим и да видим какво ни обединява като българи. Това е най-широкият общ знаменател. Нека видим какво може да ни обедини, а не какво ни разединява. Трябва да теглим ясния и прост общ знаменател, че сме всички българи, продължава Симеон Втори, в интервю за "Демокрация". Колкото сме по-обединени, толкова по-скоро ще се справим с проблемите. А старата приказка на хан Кубрат можем да си я припомняме от време на време, съветва Симеон Втори.

"Ловечгейт: Тънка червена линия" озаглавява "Демокрация" свой анализ. Следва пояснението под линия, че тънка червена линия означавало слаба отбранителна линия, а не заглавието на популярния американски филм с Ник Нолти и Шон Пен. За чуждестранните наблюдатели страната ни е известна с неясната си склонност да превръща общественя дебат в кухненско говорене. Затова и опозиционния печат с разбираем апетит захапал темата какво е говорила Надежда Михайлова със своите съпартийци. Печатът просто разчиташе, че ценностният, лингвистичен, семантичен, Алеко-Константиновски и преди всичко политически анализ ще се хареса на нищо неподозиращата публика.

Към психологическия анализ обаче прибягва и "Сега". След като изслушал с удоволствие записа старият Фройд повикал младия си асистент Юнг. Единодушният извод бил - чист клиничен случай. В края на крайщата в споменаването на храната не трябвало да се търси нищо друго освен майчинския инстинкт. Тя се притеснявала за прехраната на децата. Напълно подсъзнателно разбира се. А намесването на посланика си било чисто изказване на дипломат в отпуска. Нищо служебно. Натискът върху държавните служители разкривал подсъзнателната омраза към себеподобните. А какво е казала просто жената? Ами това си била нова страница в психоанализата, според "Сега". Защото просто тук нямало нищо женско!

"От една страна имам идея, която следвам, а от друга - това е сърцето. Именно благодарение на него и семплите неща звучат прекрасно". Прозрението е на известния китарист Майк Стърн, който ще свири на 23-ти октомври у нас в рамките на София джаз Фол. Интервюто е за вестник "Сега". Музиката според мен е едно от най-прекрасните неща на света, независимо от вида й, продължава Стърн. Мисля, че тя е генералното нещо, което ще движи света и в бъдеще.