"Новинар" пише за предстоящи протести на учениците, както и че родители ще съдят министерството. Причината за спора, отбелязва изданието, е идеята за двата пробни изпита - по литература и предмет според профила - които трябва да се проведат на 8 и 11 май, докато истинските изпити тръгвали след година. Според учениците и техните родители такива изпити обаче не трябвало да се провеждат сега, защото били наложени незаконно и със задна дата. Освен това, твърдят родители, децата от езиковите училища ще бъдат засегнати от промените, защото са били в подготвителен и трябвало да минат направо в IX клас.
Ето защо в коментарната си колонка "Новинар" определя открития урок в НДК като "поредното недомислие на командващите просветата". И пита: наистина ли МОН е смятало, че ще замаже с тази среща очите на 17-18-годишните младежи? И дали просветният министър Атанасов е смятал, че ще респектира учениците с високомерие и със заплашителен тон, който най-много да провали с трясък министерстването му?
А "Демокрация" от своя страна говори за истински "хаос с матурите" и коментира случилото се като "шамар". Такова според "Демокрация" било най-точното определение на този открит урок, на който ученици крещяли на министъра си "Стига простотии!", докато той плашел ученичка с шамаросване. "Скандалната ситуация е достатъчно сериозна - смята изданието, - за да накара цялото общество да се замисли какво е провокирало младите хора в България да се държат като футболни фенове, а методистът педагог да привиква сянката на Макаренко на помощ."
И пак по темата - на вътрешните си страници "Демокрация" публикува интервю с образователния експерт Румен Вълчев, в което той определя поляризацията като основния проблем на българското образование (поне 200 000 ученици са неграмотни, а хилядите най-образовани пък са силно мотивирани да напуснат страната си).
А в стремеж да тегли чертата "Труд" прави анкета и пита двете страни доволни ли са от диалога. Просветният министър Владимир Атанасов е категоричен - да. Него не го притеснявали реакциите и той бил дошъл като на стадиона, за да бъде освиркан. Анкетирана ученичка от немската гимназия в София обаче заявява, че той е говорил само глупости, а момиче от Строителния техникум споделя, че е дошло за да разбере защо трябва да учи шест години, но никой не й е дал никакво обяснение.
"Дума" също е категоричен, че откритият урок на министъра се е провалил, още повече, че вузовете отказвали да приемат само с резултатите от матурите.
Толкова по тази парлива тема, която съвсем не изчерпва проблемите на днешния ден. "Кърджали е тровен с кадмий" - бие тревога от първа страница "Труд". Концентрацията на предизвикващия рак метал във въздуха на Кърджали превишавала пределно допустимите норми близо 70 пъти, заявява бившата служителка от регионалната дирекция по околната среда и водите в Хасково инж. Петя Георгиева. Замърсителят бил оловно-цинковият комбинат в града. Докладът й е бил депозиран още през февруари тази година и предизвикал проверка на място. От министерството на екологията отричат цифрата, но потвърждават, че нормите са превишени значително над допустимото.
"24 часа" пък продължава по темата "Трусове" и прави равносметката - 474 къщи са пострадали в Пловдивско. 420 от тях са в Крумово, 21 в Ягодово, 29 в Асеновград и четири в Катуница. Били засегнати предимно стари или лошо строени сгради. В момента специална група проверявала издържливостта на училището, детската градина и на църквата в Крумово, където беше епицентърът на трусовете. Основният проблем е, че имотите в България не са застраховани, а държавата не можела да плаща за всички. Щяло да има помощ само за социалнослабите семейства, ако нямат друго, освен пострадалото жилище.
"Стандарт" пише, че великденската ваканция в Пловдивско ще бъде увеличена заради трусовете. Жителите на региона обаче си взимали отпуски и масово се изнасяли оттам. Според експерти силно уязвим е и центърът на Пловдив, защото сградите там не са съобразени със сеизмологичните изисквания. Изданието прави обзор и на големите пловдивски земетресения. Хрониките разказвали за земетръсен ужас под тепетата още през 1750 г. Сериозен трус в Румелия имало и през 1904 г. А страшното Чирпанско земетресения удря Южна Тракия през 1928 г. тогава жертвите са 114 души, ранените - 1000, а броят на разрушените сгради е 73 280.
Но да се върнем към проблемите на вътрешната политика от страниците на днешната преса. "Труд" твърди, че държавата е в калъф и се пита какво се промени, откакто НДСВ се превърна в партия. Според изданието - не много. Още повече че царското движение по този начин реабилитира партиите, които се опитваше да отрече с възникването си. В момента, твърди "Труд", и СДС, и БСП са си отдъхнали с облекчение, защото новата формация с вождистката си структура определено не ги застрашава. И те работят по структурите си, отдъхвайки под пролетното слънчице в очакване да дойде тяхното време.
Амелия Личева от страниците на "Демокрация" продължава да изследва измерениятата на формулата "цар партиец". "24 часа" се пита семействена ли е новата структура, след което дава думата на нежната половинка на министъра на културата г-жа Люлина Абрашева, което твърди, че не мъжът й, а Н.В. лично я поканил за учредителка. Според нея нормално било точно тяхната фамилия да е идейно обвързана с точно тази политическа структура, колкото и да я притеснявала партийността. Изданието сблъсква и вижданията на министъра на икономиката Николай Василев и на бившия зам.-министър на финансите Пламен Орешарски, който твърди, че сянката на Аржентина неминуемо надвисва над нас след финансовите фокуси с външния ни дълг.
"Новинар" се пита ще може ли председателят на парламента Герджиков да сдържи обещанието, дадено в Пещера, че идва краят на евтините турски обувки и че ще бъде защитено родното производство. "Труд" също се пита за това и призовава властта да слезе до нивото на родния чепик. "Дневник" пък не крие въпросителните около намеренията на здравната каса да играе на борсата с пари от резерва.
Впрочем именно тази интензивност на времената, в които живеем кара писателят Димитър Бочев, дългогодишен емигрант в Германия, да възкликне от страниците на "Новинар", цитирайки Гьоте, че времето ни не е за живеене. Най-малкото, защото сме потопени в политиката, твърди той.
С това впрочем се съгласява и световноизвестният политик Игнат Солженицин, син на Александър Солженицин, който след концерта си в зала "България" споделя пред "Дневник", че политиката е грубо занятие. Най-малкото, защото нейното поле е винаги тясно, сведено до ляво и дясно, до черно и бяло. Именно заради това и независимо от семейната обвързаност, той бил избрал музиката, която (като всяко изкуство) е далеч по-изтънчена от политиката.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!