"Новинар" извежда на първа страница непонятно защо не Ди Пиетро, а Ахмед Доган, който също искал операция "чисти ръце" в България. А "Труд" иска "чисти ръце" и за съдиите. Защото кой иначе ще ни бори корупцията, коментира от първа страница "Труд". И определя ситуацията у нас така - не че закони няма, но който бръкне в кацата с меда, тутакси забравя за обещанията. Затова и в употреба е влязал даже мухлясалият закон за собствеността на гражданите от времената на социализма.
"Възстановиха член 1-ви", връща ни в позабравени времена "Монитор", но тутакси уточнява, че става дума не за онзи член, свързан с ръководната роля на една партия, а за член в новия устав на НДСВ, според който лидерът има неограничени права. Името на лидера е повече от ясно - Симеон Сакскобургготски, въпросът бил как и кои ще се оправомощят покрай него.
"Труд" твърди, че промените щели да бъдат съгласувани с медийните експерти от екипа на Жак Сегела, а засега Симеон бил повече от вбесен на депутатите си, които отново не били разгледали и приели поправките. "24 часа" пък съзира царя като партиен шеф за кратко - това Симеон бил споделили пред свои близки. Царят царува, бароните доволни - така в свой анализ "24 часа" предвижда какво трябва да се случи на 6 април. И общо взето стига до заключението, че като се е обявил за лидер, Симеон е неутрализирал някои от груповите интереси в партията си.
"Демокрация" от своя страна не крие песимизма си към цялото това начинание и дори сравнява царя с Александър Матросов. След което изданието подчертава, че явно няма нищо случайно в това, че тъкмо на 1 април царят премиер реши да става и партиен лидер. И дава следното обяснение: това е единственият ход на Симеон Сакскобургготски пред опасността от пълен разпад на управляващото мнозинство. Освен това, твърди "Демокрация", царят явно е стигнал до извода, че подопечните му не ги бива и той наистина трябва да запушва всички дупки като един Матросов.
А по повод на пробойните "Демокрация" излиза със заглавието "Стотица паралелки падат под ножа". В новата образователна стратегия се предвиждало съкращаването на поне 700 паралелки в страната, щели и да затварят цели училища, въпреки че министърът на просветата Атанасов е обещал все пак да пипа по-внимателно в граничните или смесените райони.
"Дума" твърди, че управляващите са се подиграли с патентите и че оттук насетне ще кипне народното недоволство. Занаятчиите в момента готвели да обжалват таксите по съдебен ред, а структурите им подготвяли нова вълна от протести.
"Стандарт" в търсене на положителните новини от живота отново ни връща към мерките по чистотата: след 21 април щяло да има глоби от по 500 лв. за боклуци пред блоковете. А столичната община започвала голямо великденско чистене между 13 и 21 април.
А в коментара си не за боклуците, а за нашумелия целофан на вътрешната ни политика Бойко Пенчев от страниците на "Дневник" твърди, че масовото съзнание у нас работи с един и същи сън: за добрия цар, за едно време, когато имало всичко, за българщината и за какво ли не още. Нали от 1990 г. все се опитват да ни представят, че ние живеем в еднофамилна къщичка, в която цари патриархалност, а не конфронтация, твърди Бойко Пенчев. Затова и сега сме в особеното състояние да искат от нас да живеем не чрез политика, а в любов и с цар.
Сигурно това обяснява и резултатите от проучване на нагласите сред младите хора у нас (поръчано от фондация "Фридрих Еберт"), за които съобщава "24 часа". Според голяма част от софийските тинейджъри на възраст 14-18 г. политиците у нас били престъпници. За положителни герои в живота си те сочат единствено Слави Трифонов и Бойко Борисов. Личността, която им се струва за пример, е Левски, но забележете - следван от Симеон Първи, хан Крум, Стамболов и Сергей Антонов. Половината от тях знаят кой е патриарх Евтимий, но останалите смятат, че това е само булевард. А като най-важни неща в живота си анкетираните младежи посочват да са полезни за света, да се разбират със себе си и да ги помнят и след смъртта.
