Българският печат днес - 14.02.2002 год.

"Уо олняват 40 000 души до юли" - не крие тревогата си от първа страница "Новинар". Всъщност новината е на КНСБ, синдикатът е пресметнал, че 40 000 бюджетни служители ще останат на улицата до лятото, поради липса на пари. До дни със задна дата (от 1 януари) щели да бъдат уволнени 23 000 души - 9000 от тях са лекари, останалите - медицински сестри. От юли щели да бъдат уволнени пък 17 000 учители. "Демокрация" е още по-категорична - "Милен Велчев пъди 40 000 души на улицата". Изданието съобщава, че тайно окръжно на Министерството на финансите предвиждало 10% съкращение в бюджетната сфера. Съкращенията дори вече са започнали, въпреки споразумението между вицепремиера Лидия Шулева и Синдиката на българските учители. Синдикатите са пресметнали, че спестеното от 10% съкращение в бюджетна сфера не е чак толкова голямо - отбелязва "Демокрация" - 27 млн. лв. Последствията от съкращенията обаче могат да са катастрофални, твърдят от синдикатите. Можело да останем дори без "Бърза помощ", а службата за социално подпомагане направо щяла да рухне, ако още се свие персоналът й.

А иначе: Симеон оцеля след първия вот на недоверие, подчертава "Труд". Но засега, посочва "Труд", сините чакат оставки в правителството, заради хаоса с лекарствата, след което се спира на поведението на левицата. Тя гласува "въздържала се", което даде аргументи на СДС да ги обвини от парламентарната трибуна, че всъщност са част от кабинета. "Следващият вот обаче може да бъде внесен от нас", е казал след гласуването зам.-председателят на БСП Румен Овчаров. "Не чухме от премиера, че той е разбрал знака, който му се показа - казва Овчаров. - Не чухме каквито и да е намерения за корекция в неговата политика."

И както винаги след парламентарни дебати, всички репортери от пресата се скупчват около премиера, защото само в тези случаи, леко дестабилизиран, Симеон Сакскобургготски не е пълен господар на мълчанието. "Стават и хубави работи, не само грешки", цитира го "24 часа". "Хората обаче очакваха подобрение" - атакуват го репортерите. "Кажете ми как да се справи човек с нещата, които са били натрупани, които са изоставени преди умишлено", отговаря той. Ще има ли освежаване на кабинета? - настоява в питанията си часовият вестник. "Това освежаване на кабинета, тия уволнения, оставки... Мисля, че лично аз мога да го преценя, защото съм на този много отговорен, много тежък пост", отговаря Симеон. А на въпрос на "Демокрация" "Кажете поне едно хубаво нещо, което да е станало?" - премиерът Сакскобургготски отговаря така: "Аз не обичам да се хваля, повервайте ми. Вие, медиите, можете да прецените къде има хубави неща, повервайте ми". Край на цитатите, продължаваме с фактите.

А те са: "Депутатската заплата мина 1000 лв.", е водещата новина за "24 часа", към нея се добавяли и по 10% за участие в комисия. "Новинар" извежда на първа страница възнаграждението на държавния глава - Георги Първанов ще получава по 1896 лв. месечно (с 54 лв. повече от Петър Стоянов). В същото време доверието към парламента и кабинета рязко пада - категорична е пред "Труд" директорката на НЦИОМ Лидия Йорданова. Към 8 февруари 2002 г. 70% от анкетираните изразяват недоверие към парламента, а 61,2% не одобряват дейността на правителството. Става ясно, че силно критични към управлението са не само привържениците на СДС и на БСП, но и че при гласувалите за НДСВ доминират негативните оценки (52% от гласувалите с жълта бюлетина са недоволни, само при 31% има одобрение). За справка НЦИОМ дава кривата на неодобрение при предишните кабинети. Ако сега 61,2% на шестия месец от управлението не одобряват дейността на правителството, при Жан Виденов неодобрението е било 38,8%, а при Иван Костов - само 28,7%, тоест предишните правителства в същия период са мобилизирали енергията на повече от половината избиратели. Изводите от представителното проучване на НЦИОМ са следните: премиерът не е успял "да осребри" високия си първоначален рейтинг. Работата на министрите му дърпа самия Симеон Сакскобургготски надолу; недоверието към парламента и правителството се задълбочава и вече може да се говори за трайна тенденция; политическата тежест на НДСВ намалява, четем в анализа, публикуван във в. "Труд".

На този фон "24 часа" пък се пита в анализ премиер ли иска да е Първанов? Иронията, твърди изданието, е, че президентът е все пак в разцвета на силите си и е доста активен на фона на немощните действия на премиера Сакскобургготски, който все повече се изживява не като управленец, а като държавен глава. В същото време, отбелязва "24 часа" НДСВ пък вместо да законотворства, търси и в редиците си предатели. Според зам.-председателя на жълтата парламентарна група Вл. Дончев имало шестима предатели, които винаги натискали копчетата заедно с опозицията.
Министърът на културата Божидар Абрашев пък бил тръгнал да търси врагове в своето ведомство и да уволнява своя заместник - художника Ганчо Карабаджаков, съобщава "Стандарт". "Досега не съм обръщал внимание на шизофренията и тъпотията в министерството, но вероятно ще се наложи", твърди пък Карабаджаков. Според него цял народ искал оставката на Божидар Абрашев, той бил тръгнал да сменя заместника си. Но по-интересното е, четем в "Стандарт", че предложението на Абрашев е Вежди Рашидов, в момента подследствен, да стане зам.-министър на културата. Потърсен за мнение от "Стандарт", Рашидов е заявил, че засега ще остане извън изпълнителната власт.

От първите страници на "Дума" и "Стандарт" става ясно, че предаването на Маргарита Михнева "Конфликти" пада от Би Ти Ви. Причините за уволнението на Михнева не са известни, отбелязва "Дума", но някои свързвали това с последното й предаване за приватизацията и в защита на Майкъл Чорни. Съответно в. "Стандарт", собственост на Майкъл Чорни, се заема със защитата й. Самата Михнева в интервю за изданието отказва да коментира мотивите за уволнението си, но твърди, че някой се бил уплашил Майкъл Чорни да не поиска парите си. Впрочем от днешния брой на "24 часа" научаваме, че в отворено писмо Майкъл Чорни е заявил, че иска да се връща в България и настоява да се отмени съдебната забрана срещу него. "Дневник" припомня, че това не е първото уволнение на Маргарита Михнева. И че през 1996 г. директорът на БНТ Иван Попйорданов си подаде оставката заради предаване на Михнева, в което е изнесена непроверена информация срещу съдията Здравко Киров, когото Михнева уличава в корупция. После, уточнява "Дневник", Михнева е работила една година и в Нова телевизия, но гръцките собственици не са подноволи договора й.

"Демокрация" пък подновява един обществен дебат - около допустимостта да се продава "Моята борба" на Хитлер и явно антисемитска литература под път и над път. Литературният критик Алберт Бенбасат доказва, че книгата, публикувана от издателство "Жар птица", е всъщност нескопосан превод от руски, като руският текст е най-вероятно изтеглен от Интернет. Но интересно е друго, пише Бенбасат и обръща внимание на издателската емблема на "Жар птица", която приличала на свастиката на Третия райх. Журналистът от "Дойче веле" Александър Андреев бил проверил и въпроса с авторските права: те са собственост на област Бавария и не се предоставят никому. Така че изданието явно е нелегитимно, но явно е нужно на фашизоидите у нас като култов предмет, смята Алберт Бенбасат. Защото още по Хитлерово време повечето от членовете на партията му не били чели книгата.

И накрая - за да разсеем мрачните облаци - днес е св. Валентин. За милиони хора по света това е празникът на влюбените, припомня "24 часа". У нас пък той съвпада и със св. Трифон Зарезан. Картичките и балончета във форма на червени сърца вече се търсели като топъл хляб - припомнят продавачи по улиците. Най-модерно било обяснението в любов с графити. И обективът на "24 часа" улавя осмокласникът Косьо от 112-о училище, който подобрява училищната стена с червен спрей и надпис до сърцето, на който четем "Ади". Нямам нищо против и на мен някой да ми се обясни в любов чрез графити, въздишат съученичките й. Други се шегуват, че само имената на глупците висят по стените. Но както споделя 17-годишната Диана, "какво не би дала една жена, за да е глупава, но обичана?". Дилемата не е никак лесна.
А продавач на вино отправя повик към гражданството двата празника да се съвместят: така влюбените можело да пият от щастие, а изоставяните да се наквасят от мъка. Всекиму своето.