Българският печат днес - 22.11.2001 год.

"За Коледа 13-та заплата и пенсия", радостно обещава "Монитор" във водещото си заглавие. "13-а пенсия ще има, но не цяла", вече недотам оптимистично доуточнява "24 часа", а "Труд" направо попарва надеждите - "Коледни надбавки върху заплатите и пенсиите".

Днес финансовото министерство ще трябва да внесе предложение в какъв точно размер да бъдат надбавките над пенсиите и заплатите. Правителството трябва да даде пълна и безусловна коледна премия на всички бюджетни служители и пенсионери, категоричен е "24 часа". Защото 13-ата пенсия е християнско и добро дело. Освен това в него имало и здрава икономическа логика. Парите, които правителството наскоро взе назаем, като издаде еврооблигации, ще влязат в българската икономика. Те ще бъдат похарчени тук и така българският бизнес ще живне, ще плати повече данъци и ще му е по-лесно да връща държавния дълг. Иначе 200-те милиона, които сега взехме, ще отидат при другите пари на държавата - в някоя западна банка с минимална лихва.

Дали обаче в крайна сметка ще има 13-а пенсия и заплата съвсем не ясно. Схемата обаче става вече от ясна все по-ясна - в някой понеделник някой от министрите даде надежда, че 13-а заплата ще има. В някоя сряда обаче друг министър със скръбно изражение на лицето пусне точно обратната новина - никакви левчета нямало да има, уви. Е, крайно време е министрите да се разберат по този немаловажен за стотици българи въпрос, приканва "Новинар". Или поне да замълчат като премиера. В това отношение поне примерът му е отличен.

И след неяснотите около коледните добавки идва и новината за надвисналата опасност от още едно коледно разочарование - народът работи, депутатите почиват. Село Садина, Търговищко, вече е в Европа, докато Министерският съвет в София още тъне в ориенталска леност, разсъждавa "24 часа". Защото премиерът Сакскобургготски и министрите му още се чудят дали да дадат десет дни ваканция за народа, а в село Садина например отдавна ожънаха, обраха реколтата, засяха новата и вече се стягат за Коледа. Глупаво е да се казва, че народът не бива да почива 10 дни, тъй като в България имало много работа за вършене. Ами защо тогава народните избраници си дават не 10, а 20 дни ваканция, недоумява вестникът. Явно любим похват на царя-премиер е да изтъква колко работа имало в държавата (с вариант как гледал да я върши, а не да приказва). Е, като толкова много му се иска на царя да върши работа по празниците - ами да си я върши - ей го къде е Министерският съвет, да влезе там и да не излиза, приканва вестникът. На българите обаче нека даде 10 дни почивка. Хем така ще получи и гратисен период и обещаните 800 дни ще нарастнат на 810.

И след обещанията за толкова работа, която трябва и ще бъде свършена, какво всъщност се случва? Министрите на Симеон Сакскобургготски наследиха страна в солидно макроикономическо състояние, която действа под здравата дисциплина на валутния борд. А самият премиер изтъква, че страната има да преодолее три бариери - тя беше част от Отоманската империя и не позна Ренесанса, загуби почти 50 години при комунизма и е източноправославна страна с традиции, които са различни от католическото сърце на Европа. Само че страната е изправена и пред други предизвикателства, които трябва да се преодоляват, категоричен е в свой анализ за състоянието на България "Файнаншъл таймс", препечатан днес в "Монитор".

И така, в очакване на преодоляването им, в политическия въздух започнаха да се реят и новогодишни смени на министри. Предсрочни избори или ремонт на кабинета, предвижда днес "Труд". Царят, нашепвали на вестника някои придворни, вече се е огледал, ослушал, видял е от кое дърво каква свирка става и е решил да отдели житото от плявата. Така че щял да ни изненада с второто, истинското правителство, което ще оправи България. Вервайте! Едно от най-често спряганите имена за смяна обаче е това на министъра на външните работи Соломон Паси. Във Вашингтон и в Бюрксел обаче вече бързат да си купят микроскопи, та да гледат с колко родината, начело с двойката Първанов-Марин и със соцминистри в кабинета ще кривне от избрана евроатлантическа линия, предупреждава вестникът. Затова за тях Мони бил поне засега някаква гаранция, че ще караме в правилната посока. Та нека да не бързат да сменят прочутия му трабант с вълшебна каляска, пък била тя и царска, отсича вестникът. За да не се озовем вместо в Брюксел, насред тиквите.

Остава само да си пожелаем, независимо от политическата окраска, да узряваме по-бързо като общество, споделя режисьорът Николай Волев в интервю за "24 часа". И да станем нетърпими към нещата, които очевидно са против нас.