Българският печат днес - 21.11.2001 год.

"Пс снаха заемите! След седмица събират документи, 18 общини взеха първи царски кредити", тръби във водещото си заглавие "24 часа". Кредитите от 5000 до 15 000 лева ще се дават пилотно в 18 общини от девет области. До края на идната седмица ще бъдат посочени една или две банки, които ще отпуснат парите. Започва и обучението на инспекторите по труда. Те ще приемат документите на кандидатите вероятно от началото на декември, допълва вестникът.

Оказва се обаче, че именно финансовото състояние на българина и неговите надежди за благосъстояние са способни да решат изборите. Ако президентът не живееше в бедна страна, ако хората бяха по-заможни и проспериращи, вероятно резултатът щеше да е 60:40 за него. Само че съотношението заможни-бедни у нас е точно обратното и всички те са електорат, обявява "Труд" в анализ на изборните резултати. А иначе е без съмнение, че в неделя станахме свидетели на протестен вот.

Това, което може да се каже със сигурност обаче е, че ако парламентарните избори на 17 юни маркираха началото на края на цял 12-годишен цикъл в историята на българския преход, президентските избори пък окончателно го затвориха. Само че, не пропуска да припомни "24 часа", след всяка победа на БСП идват избори. И ако не иска да се провали, Първанов трябва да си припомни Виденов. И да не повтаря нищо от онова, което той правеше.

Това, което вече се прави обаче, само два дни след изборите, е, че се пренарежда списъкът с посланиците, разкрива вестинкът. На "Позитано" вече редяли нови списъци. Хората на Стоянов и политическите назначения на СДС първи щели да отгърмят. Близки до БСП и НДСВ обаче спасяват поста си, прогнозира вестникът. По времето на битническото движение в Америка поетът Лоурънс Ферлингети посвети поема на Джон Кенеди, припомня от своя страна писателят Виктор Пасков в "Република". Поемата започваше така - "Чувах да те наричат безпринципна котка. Вярно ли е, кажи?". Ами силно се надявам, отсича Виктор Пасков, в следващите пет години да не ме осени такова вдъхновение.

Как ще се случи това обаче, когато е толкова трудно да твърдим, че в български мащаб новият век е наистина нов. Скромният роден опит от 17 юни насам крещи с натраплива яснота отказа да се усвоят преживените поуки от миналото, отбелязва "Демокрация". И макар и много упорито в момента да се говори за промяна, тя се разбира като зачертаване, тръгване от нулата, безсмислено отрицание, някакъв самоубийствен инстинкт към спиране на нормализирането и люшване в посоката на неизвестността и експеримента.

А иначе, независимо от всичко, което се говори с днешна дата, президентът Петър Стоянов написа важни страници от историята на България, припомня за позабравилите вестникът. Той беше човекът, когото хората слушаха по площадите на София в мразовития януари на 1997 г. Огромна е и заслугата му правителството на Виденов да си иде с мир вместо с кървища. Той убеди света, че България заслужава по-добра съдба от тази, която орисниците й бяха отредили. В негово лице страната имаше президент, когото светът разбираше и харесваше. Поговорката казва, че победителите не ги съдят. България обаче ще спечели, ако не съди и победения си президент, категоричен е вестникът. Защото той заслужава уважение заради всичко, което свърши за страната си.

И от изборните резултати към медийните новини - пак променят медийния закон, разкрива "Монитор". Мнозинството отново ще промени закона в частта му за лицензионните режими. Парадоксално е обаче законът да се променя с различен по тип закон, е мнението на специалисти. Това може да означа само едно - преливане от пусто в празно, имайки предвид, че само преди две седмици в Закона за радиото и телевизията бяха нанесени изменения в закона за далекосъобщенията.

НСРТ призна три гафа на прощаване, отбелязва от своя страна "Труд". Провалите и скандалите по време на мандата на НСРТ бяха при трите избора на национални директори на обществените медии, а именно Александър Велев, Лили Попова и Иван Бориславов. Ами, признаха само три гафа. Но бившите надзорници май така и не разбраха, че гаф си бе самото им присъствие на сцената, отсича вестникът в редакционния си коментар. Почти единственото право, което им дава законът е да издигнат шеф на националните медии. А те отчетоха тази си дейност като провал. Остава сега само да ни обяснят къде е бил успехът им.

Официалното откриване на новото студио на RFI-България, направено от самия президент-генерален директор на "Радио Франс Ентернeсионал" Жан-Пол Клюзел, на което присъства и френският посланик у нас - негово превъзходителство Жан-Лу Кюн Делфорж, не пропуска да отбележи "24 часа". В новото студио се работи с най-модерна цифрова техника, а то е повод да се мине и към нова програмна схема, уточнява вестникът. И завършва: "Нашенци се отсрамиха пред гостите с черна бира и апетитни хапки, но това беше само началото на голямото поливане на ценната придобивка".