Българският печат днес - 09.11.2001 год.

П�ъ �ър - 1, Богомил - 2, Георги - 3. Така накратичко "Новинар" представя днес на първата си страница последните резултатите от социологическото проучване на НЦИОМ за изхода от предстоящите президентски избори.

Интригата обаче ще се запази до последния момент, убеден е от своя страна "24 часа". И то поради големия въпрос - колко избиратели ще отидат в неделя пред урните? За момента активността се определя на около 55% от имащите право на глас. От деклариралите, че ще го използват, 48% заявяват, че ще дадат гласа си за двойката Стоянов-Куцкова (резултатите този път са на МБМД). За да няма балотаж обаче са им необходими 50%. Но не трябва да се пропуска една важна подробност, отбелязва вестинкът - 18% от анкетираните не желаят да споделят за кого ще гласуват. От друга страна обаче, декларирането на подкрепа за Петър Стоянов носи елемент на престижност. Така че явно неизвестността продължава.

За тези, които все още се колебаят обаче, може да се окаже, че има изход от ситуацията - два дни преди изборите седми тандем се включва в надпреварата, разкрива "Монитор". Неколкостотин привърженици на демокрацията успяли да склонят тандема Кулеков-Бойчев да издигне кандидатурата си. Поради късното им включване и явната невъзможност държавните печатници да отпечатат бюлетината им, вестникът си предлага услугите и публикува бюлетина номер 7, придружена от съвета към читателите да я изрежат и в неделя да я пуснат в урните. Защото само хуморът можел да ни спаси от агресивните изисквания на Европа да спрем производството на домашна ракия и шкембе-чорба.

А за по-нетърпеливите да узнаят резултатите още преди да е завършил изборният ден - за да не нарушат закона и същевремнно посетителите им да не зажаднеят излишно, в кръчмата "При Куцото пиле" решили да въведат кодирана система за поръчване - при сигнал "Рипни, Калинке" щяло да се сервира гроздова, "Конникът" е паролата за "Бяло конче", "Розата" за червено вино. "Леденото момиче" щяло да завлече след себе си Финландия, разкрива "24 часа"; ако бръмбарът се качи на трънка - сливова, а "Не ме гледай така, момче" било сигнал в чашите да се носи коняк. Това бил и начинът полезното да се съчетае с приятното, защото според тази методика лесно могат да бъдат прогнозирани резултатите - отсега било ясно че първи ще паднат под масата любителите на гроздовата ракия, жестоко конкурирани от пиячите на "Бяло конче".

Все по-тежко ще им става на любителите на такива запои обаче, имайки предвид повишенията в цените на акцизите за алкохола, а пък и всъщност - на всичко. Защото вече няма елементарен битовизъм от всекидневието на българина, който да не е бръкнал по-дълбоко в джоба му напоследък, тъжно въздъхва "Труд". През зимата по традиция ни загряха с нови 10% за парното и тока. И 10 мобилни оператора да се навъдят у нас - резултатът си е един: с 20% по-скъпи цени на домашния телефон. И така е и с водата, олиото, месото, за лекарствата - да не говорим. Явно е дошло време ни да живееш, ни да се лекуваш, ни да мреш, че то и гробищните такси пак рипнаха, пропомня вестникът.
Допринесеш за демографския прираст на родината - а още от родилния дом те погват за памперси, чаршафи, конци... Европа ни остана едната надежда, но и тя ни взе последната радост - ракията и виното. Та да се чуди човек как никой още не се е сетил за въздуха.

Но това си е - смешно е, но не и весело, тъжно заключава в свой коментар на 100-те дни управление на кабинета Сакскобургготски Вера Мутафчиева в "24 часа". По всичко личи вече, че новото време е и ще бъде незабравимото старо отпреди 12 години. И човек има чувството, че е попаднал в дълбоко минало, в монархия дори не конституционна, ами при абсолютизма от ХVІІ век. А народът? "Народ безмолствует". Предизборно обещаваш, че ей-сегинка ще оправиш България, после си умиваш ръцете с изумлението от онова, което си заварил. Ами, ако хабер нямаш що ще завариш, къде си тръгнал, а? Защото още древните са казали - "Незнанието не е оправдание". А на нас ни остава само да възкликнем, завършва Вера Мутафчиева: "Господи, нямат ли край българските нови времена?".

И може би в живота остава единствено опитът да се ръководим от мисълта на Свети Бернар - "Да се надсмиваш над света, да се надсмиваш над себе си, да не се надсмиваш над никого и да се надсмиваш над това, че всички се надсмиват." И стремежът да се научим да разбираме, преди да съдим, както споделя френският писател и автор на шансони Филип Лабро в анкетата на Пруст, публикувана днес в "Демокрация". А човекът - той реално не притежава нищо. Обичта на най-близките му е най-скъпа, но тя не е притежание, а чудо.