Колкото до битката за българския пазар - тя е жестока, отбелязва вестникът. Затова сега заради големите пари компаниите прилагат най-различни трикове, за да дръпнат клиенти. Само в София се борят 11 фирми. Някои от тях вече стигат дотам, че дават комисионна на домоуправители, за да убедят съседите си да купят уредите точно чрез тях. Фирмите искат обаче да сключите с тях 5-годишен договор, независимо дали ще сте доволни от услугите им. Изкупуват топломерите евтино, а ги продават с големи надценки. Оказва се също така, че в панелните многоетажни блокове загубите на топлина в сградите са огромни и сметките скачат драстично. Няма нищо лошо в системата топлинно счетоводство, заключава "24 часа". В Европа тя работи от години и клиентите наистина пестят. Само където у нас, като всичко друго, и тя вече се побългари.
И след всичко това някак логично следва новината - 10 000 идват на протест в София. Над 10 000 миньори, металурзи, лекари, учители, железничари ще протестират утре в столицата. Митингът е срещу бедността и безработицата. Той е организиран от КНСБ и подкрепен от КТ "Подкрепа", затова София ще бъде залята в лилави и сини знамена, отбелязва "Труд". Синдикатите уверяват, че митингът, за който вече имат всички разрешения, ще е мирен и ще протече в европейски стил. Той ще бъде жълт сигнал за управляващите. "Надявам се - цитира вестникът Константин Тренчев - правителството да има як ремонт и нещата да тръгнат към по-добро".
Колкото до управлението до момента - то може да се резюмира по следния начин - "100 дни хаос във властта", убеден е "Демокрация". И сини и червени пишат слаба оценка на 100-те дни, приглася "24 часа". А разбитите свръхочаквания на избирателите се врязаха като самолет камикадзе в кулата на престижа на новата власт, въздъхва от своя страна "Труд". Като се остави играта на думи настрана, несъмнено е, че черният 11 септември попари и много от надеждите на новите управляващи. Редовият избирател обаче не се интересува от подобни аргументи. Беше обещано "Ново време", казва той, а къде е сега това "Ново време"? Ток, парно, лекарства, акциз за бирата, данък за колите, такси смет - всичко скача. А нали щяхме да потребяваме повече? Данните на проучване на общественото мнение сочат, че разочарованите от новата власт вече възлизат на 38%, а очакващите влошаване на ситуацията в страната са 29% -(за сравнение - през септември те са възлизали на 11%). Превръщайки себе си и управленския си екип в роб на мълчанието обаче, прeмиерът Сакскобургготски определно бърка, убеден е вестникът. Защото това е първото правителство, което е на път да срине авторитета си поради липса на думи. Думите, с които да обясни на избирателите си и на медиите какво и защо се случва, има ли път и ако има - какъв е той. Затова, съветва "Труд", кажете си, момчета - хората все още са склонни да ви разберат.
Проблемите основно вълнуват вестниците днес. И не само на властта, но и на опозицията. Отговор на задачата "СДС минус Софиянски" търси "24 часа". Реакцията на СДС, че проблемът с рождения ден на кмета на София и неговата революция не ги интересуват, е или поза, или късогледство. Защото това си е все едно на Майкъл Джексън да не му пука, че е останал без нос. Ама това е даже по-зле, защото ако Софиянски направи нова партия, СДС ще остане не само без нос, а направо без лице, отсича вестникът. Или по-точно без най-симпатичната си физиономия, защото той е единственият в партията с имидж от тефлон - лошите истории не му се лепят. Ясно е, че той ще пробва пътя "СДС с човешко лице". По-неясно е дали ще рискува с по-висок пост в изпълнителната власт. Но пък една уния между кмет, премиер и президент може да доведе до наистина интересни неща в политиката.
Както и да бъдат гледани нещата глобално обаче, сякаш сме се озовали в един свят на Оруел, където сегашните действия се оправдават с миналото, намеквайки за историческия контекст на сегашните зверства, те се оправдават в съвремието. Къде обаче е онзи политик от световен ранг, който да определи истината за явните и не толкова явни врагове на човечеството като нищетата, глада, робството, тиранията, наркотиците, войните, расовата и религиозната нетърпимост, алчността, се разсъждава в анализ на испанския "Ел Паис", препечатан днес от "Демокрация". А ако искаме да знаем нещо за Бога, не би трябвало да си го представяме за наше извинение как ходи на война - това би означавало да му приписваме най-лошите и глупави човешки качества. Той сигурно би предпочел да има достатъчно храна за хората, специализирана медицинска помощ, палатки и някакъв покрив за всички останали без дом. Той би искал да ни види не толкова алчни, високомерни и евангелисти. И би искал по-малко да презираме победените.
Източник: RFI
Последвайте ни
