Българският печат днес - 09.10.2001 год.

"Ог говорът на Америка - ракети взривяват бази на Бин Ладен", обявява на първата си страница "Труд" като заглавието е поставено на фона на ядрена подводница. "Съединените щати - войната тепърва започва", обаче предупреждава "Новинар", а "Монитор" допълва - "Съединените щати се заканиха да ударят още държави".

Америка предупреди, че е възможно да нанесе удари и по други държави и групировки, стоящи зад Афганистан и Ал Кайда. Това се посочва в писмо на Белия дом до Съвета за сигурност на ООН. Лондон обаче влезе в противоречие с Вашингтон като настоя ударите да се ограничат само в Афганистан, разкрива "Труд". След разчистването на Афганистан от терористите и режима на талибаните, военните действия ще се насочат към Северн Ирак, където Турция ще играе ключова роля, цитира от своя страна прогнозата на бившия държавен секретар на Съединените щати Хенри Кисинджър "Монитор". Президентът Буш предупреди, че войната срещу тероризма ще продължи дълго. И терористите на Балканите трябва да бъдат наказани, смята Москва, отбелязва отново "Монитор".

"Цялата страна нащрек", бърза да върже ставащото със ситуцията в страната "24 часа". "Затягат охраната на държавните мъже", приглася "Труд". Карта на местата, където могат да ударят, помества вестникът и успокоява, че заводи, летища, гари и язовири са под строга охрана, а АЕЦ-Козлодуй е пазена с ракети.

Освен това България вчера бе избрана и за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, тръбят всички вестници днес, като разглеждат новината в светлината на бомбардировките над Афганистан и като знак както за ролятата и оценката за страната ни, така и като допълнителен гарант за сигурността.

Какво наистина е нашето място обаче. Във втора поредна война след Косовската, България се пришива към голямата коалиция на безспорните победители. Сладко е да си победител, още по-сладко е да побеждаваш, без да си застрашен, отбелязва "24 часа" в редакционния си коментар. Официалната теза е, че непосредствена заплаха за страната ни няма. Лошото обаче е, че тая война не е като оная. Тя няма фронт и тил, няма две враждуващи армии, облечени в различни дрехи като футболист на мач. И въпреки тълпата от победители, парад на победата няма да има. Защото просто тази война няма да свърши никога, поради простата причина, че врагът не може да бъде разпознат, за да бъде изтребен, категоричен е вестникът. А тероризмът е иманентно присъщ на съвременния свят, тъй че краят на тази война можел да се търси някъде след свършекът на света.

Как обаче да бъде обяснен смисълът на ставащото на потресените жители на Кабул, които безуспешно се опитват да го проумеят на фона на амбициите на международната коалиция да преследва терорист номер 1 Осама бин Ладен и да го накаже? И двете страни са силни. И Америка не се страхува, но и Бин Ладен не го е страх, препечатва "Монитор" репортаж от столицата на Афганистан на Асошиейтед прес. Тази битка може да е дълга, разсъждава обикновен афганистанец. "Но американците ядат пилета, а всичко, което ни искаме е парче хляб - и въпреки това ние сме тези, които сме в беда", допълва тъжно той.

А какво става вече, когато един от петимата пилоти, участвали в бомбардировките с гордост споделя, че се е чувствал така, както на финала за футболната купа на Съединените щати? Или когато, както свидетелства "Труд", и в нашата страна някои използват случилото се, за да изливат омразата си върху хора с различен цвят на кожата, или различно вероизповедание. Когато деца замерят с камъни джамията в Пловдив? Тъжното е, че може би именно тези камънохвърлячи не знаят 10-те Божи заповеди.
Защото нима не е въпрос на личен избор да вярваш в Господ или в Аллах? И нима единият е по-висш от другия? И нима не е несправедливо и глупаво сянката на терористичните актове да пада върху всички мюсюлмани, пита се вестникът. Просто защото те са различни от нас?

Въпросът е сложен. Вярно е, че малцина биха се затворили, но сигурно има и такива, които биха искали да избягат от глобализацията, цитира "Монитор" анализът на американския професор Джон Грей. Защото ако някои страни решат да стоят далеч от глобалните пазари, те трябва да бъдат оставени на спокойствие. Дори и ако решат да не се модернизират изобщо. Всеки трябва да бъде свободен да намери своята версия на модерност!