Българският печат днес - 09.01.2001 год.

"Нм ма политическа истина, няма военна истина, има само научна истина". Това уверение на италианския министър на отбраната, че именно тя - научната истина - ще се взема предвид при по-нататъшно третиране на проблема с употребата на снаряди с обеднен уран в Косово и Босна припомня днес "Дума". И влиза, заедно с повечето вестници днес, в диалога за опасността от евентуално радиационно заразяване.
"15 тона уран хвърлени над Косово", отбелязва вестникът във водещото си заглавие. НАТО предупредил още преди година и половина, че муниците с обеднен уран могат да бъдат опасни за здравето, отбелязва от своя страна "Новинар", като цитира документ на германското военно министрество. Алиансът предупредил военнослужещите и помощния перосонал за възможна токсична заплаха и ги посъветвал да вземат превантивни мерки. От друга страна в свой доклад ООН предупреждава военослужещите да нямат деца поне две години след завръщането си от Косово, разкрива още вестникът. "Повече отрови паднали у нас, отколокото в Сърбия", още по-застрашително отбелязва "Труд". Вестникът се позовава на доклад на международната програма Фокус, според който бомбардировките на НАТО над Югославия нанесли много по-големи щети на България като при въздушните удари на пакта над нас са паднали много повече отровни вещества, отколкото в Югославия. За нас оставало само успокоението, че обедненият уран не е опасен за българите, както отбелязва експертът по токсикология професор Тодор Попов в интервю за "24 часа". Колкото до последиците - трябвало да се говори само за ефектите от войната в Босна, защото оттогава е изтекъл скритият период на предполагаемите заболявания. А той може да е от 1 до 5-6 години - в зависимост от поетата доза замърсявания. В очакване на опитите за изясняване на този проблeм да доведат до някакъв реален резултат, вестниците се занимават и с други, донякъде не по-малко рални проблеми.

Зърненият пазар в страната изпитва недостиг от хлебно зърно, който в началото на януари е достигнал до 180 хиляди тона, разкрива "Пари" като се позовава на съобщение на Ройтерс. Като следствие от липсата на предлагане на пшеница по борсите в страната, цената вече е прехвърлила допустимите и приемливи за нашия пазар граници от 240 лева за тон. И въпреки предупреждението на производителите и борсовите посредници, че хлябът ще стане лев за килограм до края на месеца, всъщност - не бой се, народе, за днешния си хляб, призовава "24 часа". Защо ли? Ами ако бяхме бяла държава правителството щеше само да вдигне рамене. Това е положението на пазара, търсенето надвишава предлагането, значи е нормално цените да скачат. Е да, ама в България обаче истински бяла все още била само една трета от трикольора й, въздъхва вестникът. Та затова по-правилно щяло да бъде, ако погледнем на новото заиграване с хляба не откъм икономическата, а откъм политическата му страна. Защото на всички политици им било пределно ясно, че българинът можел да преглътне дори и изневяра на жена си, но липсата на хляб взривявала целия му душевен мир. Та затова, ако се наложело премиерът щял да изкара цялото аграрно министерство да сее даже и през февруари. Защото е всеизвестно, че у нас хлябът има способността да променя цвета на бюлетините.

Какво обаче всъщност се получи и докъде доведе политическия ни живот именно това желание за промени в цвета на бюлетините? Защото разцепленията у нас досега вървяха във всички посоки на партийно ниво - X броя монархически партии, Y броя социалдемократи и Z броя земеделци, припомня "Труд". А сега, със започнaлите тук-там обединения, се отивало към нов, по-висш етап на разцепление. Защото обединението не било на идейна, нито на структурна основа, а на друга - вождова основа - тоест дали има психическа и физическа поносимост между лидерите, дали примерно на един му миришели краката, а другият пък много хъркал. И въпреки, че и в дясно и в центъра не било много по-различно положението, отбелязва "Труд", засега просто сегашното управление няма алтернатива. Именно поради изтъкнатите причини.

Но пък всички са обречени да извървят един и същи път в търсене на истината, знанието и предопределянето на хаоса. А парадоксът е, че всяко ново знание отдалечава от истината. Затова и в крайна сметка всичко, което сме знаели е погрешно. Именно подобни са и внушенията и атмосферата на новата постановка на Галин Стоев "Аркадия". Една постановка, разкрива "Демокрация", която издига между небето и земята, в оня момент, когато чакаме Годо, пътуваме към Итака, търсим Името на розата, изпадаме в Страната на чудесата, преживяваме Аризонска мечта или просто мечтаем по Аркадия - митичното място, където съвършената любов и хармонията са постижими.