Коя обаче е тази посока и е ли тя правилната, или поне що се отнася до народа, нищи днес "24 часа". Защото след смяната на върха в Югославия у нас човек и консерва да отвори отвътре ще изскочи наш държавник да дава ъкъл на комшиите. Очакваше се даже на внезапната среща СДС-Стоянов пак този болен въпрос да се нищи. Не че той не е важен и за нас самите. Само че след промяната в Белград у нас също станаха ред трагични неща. Едни младежи убиха друг с бомбички. Просто ей така. Избухнаха стари мини - разбирай как елитът харчи пари и как спестява пари. Да не говорим за отворените рани безработица, здравни грижи, образования, немотия, които тревожат три четвърти от българите. Синият елит обаче не пожела да говори пред обществото за тези дреболии. Защото него го занимават глобални, фундаментални и стратегически въпроси. И явно този елит толкова е затънал във виртуалните си игри, че не вижда пропастта, която зее между тях и грижите за хората, тъжно констатира вестникът. Само че тази пропаст не може да не се забележи, когато я гледат от другата страна. От един друг ъгъл, който може да се синтезира чрез простичката аритметика - 60 цента = 1,40 лева.
Защо тези сметки ли? Ами защото толкова пари ще получават бедните у нас, когато социалното министерство узакони новия праг на бедност. Според министър Иван Нейков летвата на нищетата у нас е 1 долар. Но тъй като и това явно е много, държавата ще дава на оголелите българи само по 60% от тази сума. В какво могат да я вложат, как да се прехранят с нея и други подобни ценни екзистенциални съвети дава днес "24 часа". Има даже разнообразие в менюто. Ако обаче сте решили да се поглезите с наденица, непременно ще трябва да оставите половината от кофичката кисело мляко за утрешния ден. Да не прекалявате все пак. Ако пък ви се е прияло грозде, то според министерските сметки освен сух хляб друго не заслужавате за останалия ден. И едно предупреждение - не се увличайте, твърде радостни от предложеното ви от вестника меню номер две например. Защото в цената там не са включени разходите за ток, ако все пак решите да си сварите или изпечете картофите!
Едва ли обаче същите терзания и сметки раздират всички онези, превърнали една неприлична дума в световен ред след края на Студената война. А коя е въпросната думичка - ами за нея шефът на Световната банка споделя - "Когато дойдох в банката ми беше казано, че има една дума, която не мога да използвам, К-думата, думата корупция". И въпреки подетия кръстоносен поход в световен мащаб срещу явлението, криещо се зад тази думичка, той едва ли ще има успех, прогнозира политологът Иван Кръстев в анализ за "Труд". И надали особен успех ще има дори и въвеждането от страна на Международния валутен фонд и Световната банка на набор от свещени практики в стила на ранния калвинизъм - например изискване фирмите, участващи в конкурс, да се закълнат, че ще играят честно. Защото икономистите и активистите на гражданското общество влизат във войната с корупцията без да съзнават, че преследват различен враг. Но пък може би тъкмо това е начинът, по който работи новият глобален свят?
В крайна сметка обаче, това може би не трябва да ни учудва. Защото в политическото море се появиха корабокрушенци и туристи с надуваеми лодки, които ще вземат превес, защото са екип на почиващите. Но изобщо готованците винаги печелят. Каквото и да получат все е кяр, защото нищо не са платили, споделя карикатуристът Борис Димовски пред вестник "Дума". И неговата житейска философия - "Отрано аз се простих с илюзиите за безпроблемно бъдеще и се научих да воювам с недъзите на живота, да посрещам стоически ударите му, без да се отклонявам от пътя си. Това ме удовлетворява и прави живота ми по-смислен".
Последвайте ни
