Българският печат днес - 23.10.2000 год.

Кой дал, кой взел. Горе-долу това се опитва да си изясни пресата в понеделник, когато по традиция коментарите вземат връх над новините. Но да караме по ред.
Колко подкупи вземат чиновниците, с огромни букви от първа страница се пита "24 часа". И за да не е въпросът реторичен, тутакси привежда данни от "Коалиция 2000". А от тях излиза, че търговцитe, внесли стоки през годината са дали около 33 млн. лв. подкуп. Сетете се сами къде са отишли парите, колко е бил ощетен бюджета и защо не стигат пари за различни социални добавки. Милионите подкупи са изчислени от екип специалисти чрез анализи и интервюта. Най-много подкупи, според тази неправителствена олганизация за борба с корупцията отивали при вноса на петрол, цигари, козметика и перилни препарати. Повече от компютрите в България също се продавали нелегално, твърди пък "Труд" и се позовава на Асоциацията за информационни технологии. Като и там ловките търговци му били намерили цаката - техниката се продавала без фактури и без начислен ДДС.

Но не само търговците явно са в основата на далаверата. "Демокрация" например публикува разследване за левия депутат Иво Атанасов, който събирал средства за Рилския манастир, без да ги отчита. Нещо повече, според ревизорите, фондацията не била дала нито лев за светата обител, а организирала концерти в подкрепа на манастира, набирала и пари от фирми като "Фармация Дупница". Изобщо темата кой и как пере пари в България, изглежда е обзела въображението на всички, щом и поетът Недялко Йорданов се е заел да прави разследвания. И при това да ги публикува в "Труд". И така в разследването си Недялко Йорданов се опитва да разплете от свой ъгъл възела с непостроената досега клиника на д-р "Токуда" (за която нееднократно сме съобщавали и в прегледа си на печата), а също и да оневини Румен Сербезов, бивш министър от времето на Живков, прехвърляйки отговорността върху "компрометиращо" (според него) предаване на националната телевизия. И така отговорността, за пореден път се прехъвърля, както разбирате, върху медиите, които продължават да се взират в политиката. А с днешна дата, ако се съди по пресата в понеделник, ще се случат няколко важни неща.

В окото на "Труд" и "Новинар" с особена тежест е днешната среща между президента Стоянов и "синьото политбюро" (както го определя "Труд"). "Демокрация" обръща поглед навън и съобщава за престоящо посещение на лидери на СДС в Белград - мисия от името на Европейската народна партия. "Дума" се безпокои най-вече дали държавата ще провери "Мобилтел" . Но това е вътрешната новина, а иначе изданието е взело автограф от Борис Елцин. И тържествено ни препредава думите му, че никой не можел да раздели българи и руси.

И като говорим за раздели, ще завърша този преглед на печата с една доста по-човешка история, за която разказва "Труд". Френският политолог Габриел Казанова (само съименник на легендарния любовник от XVIII) вече дни наред търси дирите в България на момиче от Сливен, отвлечено в холандски публичен дом. Станало така, че съдбата му отнела любимото българско момиче, което изчезнало от Холандия, където също се било озовало чрез нелегален трафик.
Репортерската проверка на изданието показала, че близките на сдемейството смятат, че младата Стефка е сервитьорка в Германия. Г-н Казанова обаче упорствал и искал да помогне на момичето, в което бил лудо влюбен. От асоциация "Анимус" определят случая като класически за трафика на свежа плът, на който все по-често е изложена България. И си обясняват реакцията на родителите с поведението на отвлечените момичета, които често от срам не искат да споделят какво им се е случило в чужбина. Пред в. "Труд" г-н Казанова мотивира и визовите ограничения в България със стремежа да не се развързват ръцете на престъпниците и споделя, че не губи надежда. В любовта, както и трябва да бъде, надеждата умира последна.