България обаче гори, бедстваме, бие тревога "Дума" от първа страница. И дава данни за последните горски пожари - в Чирпанско, Старозагорско и край град Рила, където са застрашени вековните борови масиви край Рилския манастир.
И пак темата за страха - но не от огъня, а от насилието, намира разнопосочен отглас по страниците на пресата след смъртта на ватманката Анита Методиева. "Демокрация" търси обяснения на ревността и се обръща към психиатър, който определя случилото се като класически случай на ревност, защото в основата си тя е неосъзнаван страх от загуба, както и от липса на обич. "Новинар" пък търси отговор на трагедията в личността на убиеца и разпитва негови съседи, които твърдят, че той е имал обърнати представи за света и дори му поръчва хороскоп, от който излиза, че е имал тежка карма. "Труд" от своя страна в коментар по случая поема ангажимент да публикува още снимки на трупове (припомням, че във вчерашния си брой изданията на ВАЦ излязоха със снимки на голото тяло на убитата ватманка). И то защо? Защото в България се водела война на престъпността на населението и "Труд" щял "да пожълтява", независимо от критиките на медийни експерти. И сякаш, за да ни убеди, че спорът ще трае дълго, "24 часа" излиза със заглавието "Още един ревнивец нападна ватманка".
Успокойте се, за разлика от мелодрамите ситуациите в живота все пак не се повтарят съвсем. Влюбен монтьор от Враца се опитал да нахълта в кабината на постоянната си приятелка ватманка, защото забелязъл там непознат мъж. Но всичко завършило със скандал, намеса на полицията и престой на пийналия ревнивец за една нощ в ареста. И дай Боже, повече да не се интересуваме от от този случай. Хората обаче се интересуват най-вече от цените, коментира "Демокрация", обаче след дълбокомъдрени обяснения се презапасяват и така сами съдействат за кампанийното покачване на цените.
А любителите на светски разговори, отбелязва "24 часа" явно си умират да знаят какво са си казали вчера на чай президента и царя. Във всички издания снимка от тази, забулена според изданията в тайна чаена церемония не липсват, а "24 часа" дори я гарнира с двусмислен надпис на син фон, гласящ""Кой е "той е". Има обаче и други въпроси, припомня "Демокрация" в интервю с интересния български художник в изгнание Христо Попов от Америка, който споделя преди срещата в Рожен, че продължава да рисува България, каквато я вижда в мечтите си. С щедри и щастливи багри, въпреки че е с ясното съзнание колко тежко е положението с днес. И не само от оптимизъм, настоява художникът, ученик на Никола Танев и на Борис Денев, а и с ясното съзнание, че разрушенето за десетилетия не може да се съгради за година-две. И пак пред Рожен аниматорът Доньо Донев споделя пред "Пари", че му се иска съборът да си остане и един истински родопски празник. За да живее празникът, както е жива и родопската песен и за да я има красотата.
Последвайте ни
