Българският печат днес - 18.08.2000 год.

П�к �ключи ли най-сетне "Бръмбаргейт"? Това продължават да се питат днешните издания, предлагайки отговори с вариации. Според "Труд" аферата с подслушвателните устройства съвсем не е приключила, вестникът се позовава на думи на президента, че смяната на досегашния главен секретар на МВР не решава всичко. "Демокрация" също отбелязва критичните думи на президента, но набляга на назначението на полк. Славчо Босилков, както и на информационната война, която по думите на кабинета целяла да компрометира МВР. "Стандарт" вижда проблема в опитите да се изгради паралелна власт". "24 часа" пък публикува две цветни снимки от вчерашните ръкостискания и назначения в президенството, изписвайки с големи сини букви между тях "мир", но за всеки случай слага въпросителна. "Земя" смята, че президентът е нахокал Костов, а според "Дума" напротив - Стоянов е послушал Костов.

На фона на всички тези хипотези и предположения, какво ли е сигурно, пита се "Труд" и отбелязва, че само не и грамажа на брашното, захарта и ориза. Проверки показвали, че на опаковките с брашно пише 1 кг., а вътре има не повече от 900 грама. Значи сме паранормална икономика, коментира по този повод "Труд", щом е нормално производителите да те удрат в грамажа съвсем явно. И в тази връзка изданието препоръчва на правителството не само да деблокира стоки от резерва, но да блокира мошениците. Ценови стресове има всеки август, твърди пък пред "Новинар" шефът на статистиката Александър Хаджийски и поема твърд ангажимент, че поне те не надуват извадките си. Лично неговото обяснение за скока на цените бил делът на икономиката в сянка. Методите на статистиката позволявали анализ на вноса и износа и оттам ставало ясно, че едно е внесено от Македония и Украйна по наши данни, а съвсем друго е изнесено оттам по техни.

Въпреки всичко, сега е моментът за инвестиции в България, цитира "Демокрация" германският министър на финансите Ханс Айхел. Според в. "Пари" Германия обаче все още се колебаела за замяната на дълга ни, тъй като това незабавно щяло да подхрани претенциите на много други държави. По думите на Айхел обаче, които цитира в. "Пари" намаляването на бюджетния дефицит у нас било наистина драстично, поради което той щял да препоръча инвестиции в нашата икономика.

Ако обаче се изясни политическото бъдеще на страната ни, а тo е още неясно, четем в "Стандарт" анализът на "Икономист интелиджънс юнит". В него се казва, че има известни облаци на хоризонта, защото България зависи значително от взаимотношенията си с международните финансови институции, а за това е необходимо стабилно правителство. Шансовете такова да бъде сформирано от ОДС след изборите са реални, но имало и известни рискове. Въпросът според изданието е дали ДПС ще балансира българската политика, защото Ахмед Доган има репутацията на непредвидим политик, дали няма да избухнат вътрешнопартийни борби в синята коалиция, както и дали ще се извършат големите приватизационни сделки, като тази с БТК, която едва ли ще стане до края на годината. "24 часа" също чертае диаграма на бъдещия парламент, в който най-много места 88 има СДС, БСП има 71 депутати, Народен съюз, ВМРО и монархисти между 8 и 12, а ДПС - 15. Въпросителни колкото щеш, те витаят дори около финансовата данъчна свобода на общината, твърди пред "Демокрация" пловдивският кмет Иван Чомаков.

Въпросителни, според днешните издания витаят и около едно неуспешно вчера покушение срещу бивш административен директор на Лукойл. Нападнат пред дома си, той успял да отнеме оръжието на единия нападател и застрелял бъдещия си убиец, отбелязва "Труд". "24 часа" обаче повече се интересува от това ще има ли политически атаки срещу премиера Костов и прави специална блиц-анкета, разпитвайки политици и социолози, повечето от които са скептични, че има управленска алтернатива. Ала питанията остават. Може би защото гладният народ издържа, а обезвереният - не, твърди историкът проф. Георги Марков пред "Стандарт". И допълва тезата си с афоризма, че българите уви предпочитат ситото робство пред свободата в нищета. Сигурно затова има и толкова мрак в историческата ни памет, коментира "Демокрация" и доразвива вчерашното си разследване за това кой е свалил в софийската Алма Матер възпоминателната плоча на ректорите, убити от комунистическия режим - Александър Станишев, Богдан Филов и Борис Йоцов. От разследването на изданието става ясно, че тържестевено сложената паметна плоча е сега приютена в малка стаичка в университетския музей в името на компромиса с други мемориални антифашистки плочи. Нещо, което прави диалогът с минлото не само нужен, но и наистина необходим, убеждаваме се от друг материал в "Демокрация", която публикува възпоминателно интервю с покойния виден български дипломат и известен френски журналист Евгени Силянов пак по темата имало ли е фашизъм в България. Историята е необходима, за да видим настоящето, потвърждава историкът Георги Марков във вече цитираното интервю в "Стандарт", който припомня, че през 1933 г. Хитлер е поискал личната свобода на германците, обещтавайки работа и хляб. Предупреждение, което историкът проф. Георги Марков прави, защото с днешна дата има опасението, че думата демокрация започва да се изтърква, както понятието народна власт. И ни припомня, че най-важното ни право е правото на вот.