Българският печат днес - 21.07.2000 год.

Р�д �деления. Разделения в гледните точки не само между миналото и настоящето, но и по-актуалните събития за пореден път изправят едни срещу други българските вестници. "Започва строежът на Дунав мост 2 догодина", съобщават "Демокрация" и "Новинар", отбелязвайки, че финансирането е осигурено и че при визитата на координатора на пакта за стабилност Бодо Хомбах вече е определена датата юли 2001 г. Европейският съюз реже парите за Балканите - в същото време твърди "Дума" от първа страница, позовавайки се на изявление на еврокомисарката по бюджета Михаеле Шрайер в Брюксел, според която помощта за региона щяла да бъде съкратена с 800 млн. евро. Ще има още пари, категоричен обаче е пред "24 часа" самият Бодо Хомбах и споделя, че в телефонен разговор лично Бил Клинтън е обещал да издейства подкрепа за Балканите на срещата на Г-8 в Япония. Затова той ни призовавал да кандидатстваме с проекти и да имаме големи очаквания, стига след това да не изпаднем в големи разочарования.

Такъв голям проект ще е каскадата "Горна Арда", припомня "Стандарт" и извежда като водеща новина на броя си това, че кабинетът ще плати земята под "Горна Арда". Правителството се е нагърбило да поеме всички разходи по отчуждаването на земята, над която ще мине каскадата и магистрала "Марица". От своя страна "Джейлан холдинг" и неговият изпълнителен директор Исмет Север тутакси са приветствали решението, защото това давало бърз тласък на строителните работи.

За съжаление, по стечение на обстоятелствата, общественото внимание у нас вече трети ден е привлечено не толкова към зазиждането, колкото към решението да се демонтират трите мемориални плочи в Гората на България в Израел, на което и днес изданията отделят водещо място. Плочите щели да бъдат не демонтирани, а разрушени, съобщава от първа страница "Новинар", позовавайки се на свое блиц-интервю с Йехиел Лекет, шеф на израелския национален фонд. Изданието припомня, че преди два дни кметът Софиянски настоя плочите да бъдат върнати у нас и поставени пред царския дворец. Едва ли те ще могат да се реставрират, смята обаче директора на Израелския фонд, защото проверката на комисията, направена неотдавна, установила, че тяхното състояние не било много добро, което може би щяло да направи инициативата практически невъзможна. И в същото време, когато се оказа, че мемориалните плочи на цар Борис ІІІ, димитър Пешев и и на Св. Синод ще бъдат махната, е станало ясно, че израелският Кнесет предвижда тържествено заседание, посветено на Димитър Пешев за неговия принос в спасяването на българските евреи, съобщава "Демокрация", позовавайки се на зам.председателя на сдружението на българските евреи Зико Калеф. Изданието отбелязва и протестът на българския зам.министър Марин Райков пред израелския посланик у нас по повод на предприетата мярка и коментира на първа страница, че сега думата има кнесетът - Защото сега освен попарилата ни болка, отбелязва "Демокрация" сега ние наблюдаваме у нас сблъсък на национално достойнство с национално предателство. И българинът Сендов и евреинът Вагенщайн добре би трябвало да помнят, че 50 000 с жълти звезди са оцелели, благодарение на цар Борис Трети.

Явно не така смятат авторите на ново писмо в подкрепа на смъкването на мемориалните плочи, публикувано в "Дума" под надслова "Нека сме народ, а не племе". И в него четем следното: "Нека не изпадаме в поза на тържествени глупаци. Не цар Борис Трети е величественият анти Хитлер и сега, когато сбърканият десетгодишен преход ни е поставил на колене пред Европа, да си спомним, че на плещите ни тежи гибелта на 11 364 евреи от Беломорска Тракия и Македония. И ако по принцип, не възразяваме срещу това софийският кмет да поставя паметници, нека го прави за своя сметка. За да изпълзим накрая от сянката на монарсите и да си спомним, че сме народ и не мърша". И след този доста дълъг цитат, не мога да не изчета внимателно имената на авторите на тези редове, сред които откриваме имената на проф. Андрей Пантев, Бенжамен Варон, Богомил Нонев, Дико Фучеджиев, Бойко Ламбовски, Виктор Пасков, Иван Гранитски и Недялко Йорданов.

След което пък искам да цитирам една друга оценка - тази на израелския посланик Давид Коен, който на въпроса на "Труд" кой спаси българските евреи - а той е един от тях заявява следното: "Няма съмнение, че 50 000 български евреи не можеха да бъдат спасени без ролята на политическите сили от онова време, вмключително и на царя. А що се отнася до личността на Димитър Пешев, за нас, казва посланик Коен, той е българският Шиндлер. Затова и анализирайки сложните отношения, в които сме изпаднали със собствената си историческа памет, културологът Ивайло Дичев отбелязва, че ние предпочитаме да правим митове от самите нас, а не да търсим истината. Може би това дава основания и на германския политолог д-р Хайнц Брам, директор на института за международни отношения и познавач на българските медии, да заяви пред "Демокрация", че по принцип българската преса представя много неща изкривено и в една единствена гледна точка. И че при подобни публикации в германската преса, читателите със сигурност биха възроптали. Ала такива са нещата у нас, щом като и Левски е начин на употреба, споделя писателят Петър Константитов пред в. "Пари", който бил чул фразата от карловски учител по време на честванията на дякона. Просто защото често нещата се разиграват като годишнини пред прожекторите, където познати лица се опитват за пореден път да изплуват по екраните на България.