Българският печат днес - 04.07.2000 год.

Д�ъ �ъците падат. Откъдето и да разгърнете днешните вестници тази новина изскача след вчерашните преговори с МВФ и едва ли ще убегне от вниманието ви. И има защо. От 1 януари 2001, отбелязва "Труд", необлагаемият минимум става 100 лв., осигурителните вноски се смъкват съответно с 2,4 за работодателите и с 0,6 за работниците, а бюджетните заплати се увеличават от 1 октомври с 10 на сто. Данъците наистина падат, но токът скача, формулира собственото си финансово уравнение "24 часа". Което било и част от договореното с Юха Кахонен - цената на тока да поскъпне с 4 на сто от 1 автуст, но да остане непроменeна цяла година. "Демокрация" пък подчертава, че освен намаляване на осигурителните вноски, споразумението с фонда предвиждало още 13 заплата и извънредна пенсия в края на годината.

Но това в края на годината, а сега асфалтът се топи и камионите спират, недоволства "24 часа" от невероятните жеги, заради които днес било ограничено движението на камиони с тегло над 20 т. За сметка на това в политиката отново се наблюдава странно раздвижване. Първанов например отказал да застане до президента, четем в "Дума", която извежда събитието като водеща новина. И причината, както сами се досещате, не е нетърпима жега в президентството, която би възпрепятствала един подобен жест, а е в подaването на знаци. Няма консенсус, е заявил лидерът на БСП въпреки началното си ръкостискане с президента Стоянов и накрая отказал да се снима след заседанието на консултативния съвет по национална сигурност. Което според "Дума" идвало да покаже, че БСП е за НАТО, но първо трябвало да се пита за позицията на Русия. Националната ни сигурност не може да е проблем на чужда страна е бил коментарът на военния министър Бойко Ноев по темата, който припомнил, че Русия още не е погасила дълга си от 50 млн. долара към нас с резервни части на МИГ-29. В. "Земя" отбелязва пък коментара на Ахмед Доган, който смятал, че има консенсус за влизането ни в НАТО, но цитира думи на президента, че все още не сме технически подготвени за тази стъпка.
Технически, а не политически причини блокирали и разширяването на Евросъюза, споделя пред "Демокрация" Ан Газо-Сьокре, говорител на френското външно министерство. И без да скрива трудностите в областта на замеделието или риболова, които е имала Франция след приемането на страни като Испания и Португалия, г-жа Газо-Сьокре е категорична, че политическото решение за приемането на България в ЕС е вече взето. И то черно на бяло, така че конкретният срок на преговорите в отделните отрасли 5 или 10 г. вече зависели изцяло от самите нас.

А какво правим ние в момента? Според финансовия министър Муравей Радев извършили сме истинска революция в МВФ - четем в неговото специално интервю пред "Труд". С което пак се връщаме към смъкването на данъците, което по думите на финансовия министър било с цели 600 млн. лв. в бюджета и оттук се очаквало икономическо раздвижване. Но все пак на въпрос на "Труд" трайно ли ще забогатеем, Муравей Радев отговаря, че в момента да говорим за забогатяване няма да е особено прилично. Защото ако някой каже, че един народ от бедняк е станал богаташ само за три години, направо щял да опровергае историята на човечеството. Сигурно в зависимост и от това кой как я разбира.

Всички днешни вестници се връщат към вчерашния финален мач на Еврo 2000. Франция написа история, категоричен е "Труд", отбелязвайки как един отбор последователно печели световна и европейска титла. "Демокрация" публикува фотоси на триумфалната арка на европейския футбол, на която виждаме как половин милион французи празнуват цяла нощ на най-известната улица в света, какватo е "Шанз-елизе". А отново в "Труд" в специално интервю кралят на футбола Пеле споделя, че очаква много от България, която и във футбола била страна на изненадите, особено във футболът.
А футболът наистина ни открива много неща, включително и това кои сме, смята австрийската историчка д-р Улф Брунбауер пред "Стандарт" и не скрива скептицизма си към изграждането на нова идентичност на европейци. Защото според нея Европейският съюз харчел много пари за създаването на нещо, което е абсурд. След като националното съзнание било отживелица в ерата на глобалната икономика, д-р Брунбаур смята, че същото е и със свръхнационалната държава. И затова според австрийската историчка д-р Брунбауер ако днес запитате примерно един французин какъв е, той сигурно първо ще отговори, че е французин. Второ, че е жител на дадена област, трето че е католик или протестант, после че е фен на някой футболен клуб и едва на последно място, че е европеец. Но това бъдещето ще покаже.