Българският печат днес - 20.04.2000 год.

К�т �то може и да се предполага, темата за корупцията и последствията от различните разкрития, нападки и обвинения, продължават да са тема номер едно за всекидневниците. От 48 часа държавата просто е в Брауново движение. Нещо се случва, нещо става, нещо витае във въздуха. И то по никакъв начин не вещае добро, прогнозира "Новинар". Някой тръпнат, някои се покриват, а народа както винаги е оставен да гадае кой отново клати държавата и защо му пробутва римейк на сценарий с познат филм. И така - "Стоянов застана зад Костов и СДС". С това категорично заглавие открива днешния си брой "Демокрация". По никакъв начин няма да подкрепя политическата атака срещу Иван Костов и неговото правителство, която публично се води от Богомил Бонев, цитира вестникът президентът Стоянов. Подкрепата си обаче той дава като срещу нея иска премиерът да прояви кураж, решителност, самокритичност и максимална откровеност към българските граждани. Иване, те ще те разберат, успокоил Петър Стоянов. С това си изказване като цяло президентът направи важен политически знак, отбелязва "Демокрация" в редакционния си коментар. А основното послание беше, че страната няма да се върне към компроматното си минало и че няма да бъде допусната подмяна на вота. Защото политическата стабилност се плаща от твърде много хора, всъщност от всички нас, за да бъде похарчена за интересите на някои определени кръгове. Политическите проблеми не се решават зад кулисите, а с политически средства, легитимно и в полето на политиката, отсича "Демокрация".
И все пак, каква в крайна сметка беше целта на Богомил Бонев. Защото, за да изчистиш нещо, трябва друго да се изцапа. Или поне така разсъждават оптимистите, които тълкуват разкритията на Бонев като полезно упражняване на прокламирания, но невиждан досега граждански контрол върху непрозрачния агентурен апарат, отбелязва "Труд". Е да, но не трябва да се забравят и песимистите. А те предричат, че по закона на Мърфи можеш да изцапаш всичко и то без да изчистиш нищо.

Къде обаче се крият корените на сегашните проблеми и последвалите ги атаки и борби за надмощие? На този въпрос търси отговор политолога Огнян Минчев в аналаз, публикуван във вестник "Демокрация". Това, което всъщност е най-важното е, че в процеса на своето тригодишно управление СДС осъществи реформа, която формира мощни икономически групировки на терена на самата партия. Те набраха своето могъщество в процеса на приватизация и пренесоха на терена на партията конкуренция, която е естествена за икономическите групи, но не е естествена за една политическа партия, която трябва да интрегрира, а не да разграничава. "СДС просто се нуждае от ревизия на модела, по който прави реформа", категоричен е Огнян Минчев. "В момента вътре в самата партия има процеси на недоволство и то произтича от факта, че бяха изгубени собствените интегрирани политически образ и програма. В това всъщност се състои проблемът, а не в оценката за доброто и злото. И единственият, който сега може да направи ход в полза на СДС като цяло е Иван Костов", отбелязва Огнян Минчев."Той трябва да излезе със стратегическата позиция да бъдеш първи и да бъдеш на върха. И докато си там, този ресурс трябва да бъде оползотворен. Вижда се обаче недостатъчно решимост от страна на ръководството на СДС и персонално на Иван Костов за категорично разчистване на сметките от изминалите три години", продължава разсъжденията си Огнян Минчев в интервю за вестник "Новинар". А тази нерешителност води до загниване на процеса и до вкарването му в дебрите на типичните балкански, интригантски и сценарийни варианти за размяна на политически удари.

И все пак много би било хубаво, ако се получат политически катаклизми. "Това означава, че степента на нетърпимост сред обществото вече достига някакви граници", отбелязва Любен Дилов-син в интервю за вестник "Пари". И допълва - "дано това да накара най-накрай политиците да се обърнат най-после към лежащите в Парламента законопроекти. Защото в законите е спасението.Човек по природа не може да бъде променен. На който му се краде, ще краде. С природата на човешката душа могат да се занимават църквата, семейството, училището, изкуството, но не могат с това да се занимават и политиците".

"Казват, че акъла на нашенеца все закъснявал и му идвал по-късно. Аз мисля, че в най-решаващите за нацията моменти той въобще не му идва. Ние, българите винаги си имаме оправдания за грешките и гафовете, далеч още преди да сме ги направили". Това е само част от разсъжденията на известния художник Димитър Казаков-Нерон, запазени в архива на Георги Тодоров и публикувани във вестник "Стандарт". А иначе, вярно е, че красотата ще спаси света, обичал да казва приживе художникът. Стига преди това да се намери някой, който да спаси красотата. А колкото до вярата - без вяра в Бога не бихме могли да направим и нищо божествено.