Българският печат днес - 10.07.2001 год.

"Дл ларът - скъп и зъл". Така - с известна сентенциозност - "Монитор" се заема с анализ на бъдещето ни в "новото време". Американската валута, скача, предупреждават финансисти, а това щяло да затрудни обслужването на външния ни дълг с около 130 млн. лв. И България щяла да зопочне да внася инфлация заради скъпия петрол. Прогнозите са си прогнози, отбелязва изданието, но са необходими и спешни икономически мерки.

Ала кой да ги вземе, щом още всички гадаем около кабинета. "Кой става за министър?" - продължава да гадае "24 часа". И подрежда нова колода от лица в проектокабинета. Три поста са най-важни, припомня изданието - външното, вътрешното министерство и това на земеделието. За външен министър "24 часа" съответно спряга - Надежда Михайлова (най-успешният дипломат досега с изключително висок рейтинг), Стоян Ганев (по-скоро за държавен секретар), Соломон Паси (вече шеф на комисия), Валентин Добрев и Стоян Сталев. За военен министър - Бойко Ноев имал също шансове. Но шансове имали и заместникът му Велизар Шаламанов, отново Паси, Нансен Бехар и бившият военен министър Валентин Александров. За вътрешен министър кандидатурите били три - Наско Рафаилов (бивш шеф на РДВР-Варна), Румен Данов (бивш съветник на Желев по националната сигурност) и ген. Васил Василев. А за министър на земеделието кандидатурите били все от ДПС - Хасан Али, Ремзи Осман или Рамадан Аталай.

Много, много имена, добавя "24 часа"... Но уточнява следното: след като царят прочел, че 380 души се готвят за министър само се усмихнал. Дори и най-близкото му обкръжение било в неведение относно кабинета. И всички чакали, защото Симеон изслушвал кандидати, но никому нищо не обещавал.

Ала докато сме в "голямото чакане", "Труд" узнава за нова "тайна вечеря". И отново между Симеон Втори и Софиянски. Тя станала късно снощи в столичния ресторант "Панорама" в парк-хотел "Москва". Управата на хотела не допуснала журналисти в ресторанта, където двамата събеседници били единствените гости. Съдържанието на разговора останало неизвестно дори за "Труд", но изданието предполага, че Н.В. сигурно е "навивал" Софиянски за премиер, щом като станало ясно, че и ОДС по принцип подкрепя кабинета. Пред "Стандарт" Софиянски обаче продължава да твърди, че за него сега най-важни са проблемите на града.

Всъщност именно подкрепата на ОДС за кабинета е една от най-широко разискваните теми в днешната преса. Според "Новинар" ОДС отказват участие в кабинета и могат да го подкрепят дори и без да са в коалиция, просто за да спазят волята на избирателите. "Стандарт" също смята, че сините отказват места в кабинета. "Труд" обаче смята, че сините застават зад кабинета на царя. А "Дневник" вижда царя като Хамлет: между символната и реалната власт.

"Демокрация" е най-конкретна: ОДС ще преговарят само с номиниран от НДСВ премиер. А такъв засега нямало. "Картите трябва да са на масата", е редакционноият коментар на "Демокрация". В него се казва, че "мнозинството явно не е готово с номинацията на бъдещия си премиер, но това не му пречи да търси министри". Явно, отбелязва "Демокрация" следващият кръг от преговори ще настъпи, когато му дойде времето".
"Новинар" се позовава на председателя на парламента Огнян Герджиков, който в разговор с шведския посланик е декларирал, че това време ще настъпи и че премиерът ще бъде номиниран до края на седмицата. От водещата публикация на "Демокрация" обаче четем, че самият проф. Герджиков в момента е с друга "номинация" - срещу него имало преписка във Върховна касационна прокуратура за извършени злоупотреби по времето, когато е бил синдик на "Агробизнесбанк". Според изданието самият Герджиков вчера за пръв път е признал за проверката (при встъпването си в длъжност като прдседател на парламента той опроверга изнесените данни).

Проблеми обаче явно има не само председателят на парламента. Щял "да дойде край и на депутатския рай". Това твърди пред "24 часа" друг лидер на царското движение - проф. Георги Петканов. И твърди, че се затяга дисциплината в парламента, не можело да присъстват само по 50-60 души в залата. Ограничавало се и ползването на мерцедесите.
В тази връзка "24 часа" дава за пример новата зам. председателка на парламента Камелия Касабова, която отказала полагащия й се мерцедес. Пред "Труд" шефката на СДС Екатерина Михайлова пък заявява, че и тя отдавна е слязла от мерцедесите.

Ако трябва да обобщим: проблемът на сегашното управление е в отговорността - е мнението на политолога Светослав Малинов, изразено пред "Демокрация". Защото той смята че след Иван Костов всеки български премиер ще е обречен да носи отговорност.
Не такова е мнението на "24 часа", който в анализ по-скоро съзира как властта го удря на лентяйство. В същото време самото издание от първа страница дава пример за затягане на дисциплината - касови апарати щели да се въвеждат в автобуси и маршрутки. А от август по линия на автобус 66 в столицата щяло вместо с билети, да се пътува с магнитни карти, които да се таксуват в специални апарати.

Толкова по затягането на билетната дисциплина. Безчинство на синдикатите съзират обаче "Стандарт" и "Пари". Група профсъюзни деятели, съпроводени от журналисти вчера нахлули в завод "Мраз" в столицата. В 7,55 ч. сутринта групата прескочила оградата на предприятието и влязла в сблъсък с охраната. Така КНСБ проверявало условията на труд, а в "Личен състав" открило неизправни документи. Синдикатите обаче прекалиха, е коментарът на в. "Пари". Не бива тъкмо те да се държат като нарушители на закона и на конституцията. Изданието смята, че българският производител не е редно да бъде заклеймяван като капиталист, още повече, че и собственикът на предприятието Васил Василев е отсъствал в момента. Дори и Кодексът на труда да разрешава проверки, коментира "Пари", това не трябва да става по бандитски начин.

А "Новинар" пък е сериозно обезпокоен от поведението на нашенски роми в Норвегия, които нахлули на вълна в Скандинавия. В момента край Осло имало разпънат бежански лагер, пише "Новинар" и дори публикува на първа страница снимка, взета от Интернет. Такова нещо Норвегя не помнела от 1993 г. насам, когато бушувал конфликта в Босна. Причината за всичко това били статии в български вестници, в които пишело, че в северната страна има недостиг на работна ръка. Изглежда изданието ще е било регионално, щом над 300 русенци разпродали всичко, за да намерят нужните 320 лв. за път. Истината обаче била далеч по-сурова: след 3 месечен курс бежанците подписвали договори за дървосекачи в северните райони на Норвегия, където е вечна зима. Веднъж подписалите договор, нямали право да се връщат назад за срок по-малък от 5 до 8 години.

Затова след всички изброени дотук неразбории и абсурди, завършвам този преглед на печата с анализа на големия френски драматург и сценарист Жан-Клод Кариер, който можете да прочетете в "Демокрация". Който, след завръщането си от фестивала "Варненско лято" (съвпаднал по време с изборите) е озаглавил пътните си бележки по следния начин: "Освободете България". В тях четем следното: "Царят на българите се оказа избран. И то с доста голям изборен резултат. Той, който нямаше друг предизборен лозунг, освен "вервайте ми", обеща да оправи всичко за 800 дни. Защо точно за 800 дни, чуди се сценаристът на Бунюел и Форман. И си отговаря така: "всички се чудят". А иначе, отбелязва Жан-Клод Кариер, България е страна на множество "освобождения". В София стърчи паметник на червената армия. Срещу скромния парламент пък е конната статуя на Александър Втори - друг освободител. Само че когато "полските братя" идват в София, те занемяват от наличието на тази статуя, отбелязва Жан-Клод Кариер. Защото същият този цар у тях е известен като Александър Кървавия. Де да беше само това абсурдът на националната ни история.