Българският печат днес - 31.03.2000 год.

"Нк кой не идва, никой не си отива". Това е фраза от пиесата на Бекет "В очакване на Годо". Обладан от скука, героят на Бекет скача в локва, за да му стане интересно докато дойде Годо. Дали от скука, дали защото държавата ни вече цъфти и връзва, но синият депутат Георги Панев с демократично усърдие пак погна комунизма, въздъхва "Труд". Това е. "Комунизмът си отива. Отново". Или - "Комунизмът забранен на първо четене", както пояснява "Демокрация", а "Новинар" призовава - "Спрете цирка в Праламента". И така - депутатите вчера приеха на първо четене законопроекта за обявяване на комунистическия режим за незаконен. Бурните дискусии продължиха повече от четири часа и в повечето случаи се провеждаха под формата на препирни и размяна на скандални реплики между депутати, отбелязва "Демокрация". "Едно е да правиш реглаж на москвич, друго е да си депутат!". "А бе, бягай бе, тъпан, дървар!". Това е. "24 часа" просто цитира някои от репликите между народни избраници, произнасяни или по-скоро изкрещявани, както пояснява вестникът, пред насъбрали се сеирджии. Останалата част ви я спестявам - тя не е за цитиране. А иначе Конституционният съд досега не е имал възможността да пояснява на Парламента що е това закон според Конституцията, категоричен е "Труд". Инак политиците вчера можеше и да не загубят един парламентарен ден, за да делят на свои и чужди жертвите на политическия терор преди и след 9-ти септември 1944-та година, да ровят душите на хората с мъчитени спомени, вместо да творят закони, които са нужни за днес, а не за вчера.

Придобилият вече скандална известност план "Подкова" за етническо прочистване на Косово продължава и днес да вълнува всекидневниците. "Германия е знаела за "Подкова преди срещата на Надежда с Фишер. В НАТО били уведомени през 1998-ма година за гоненето на албанците от Косово". Разкритието е на "Новинар". Вестникът се базира на документ, поместен на сайта на германското външно министерство, който е с дата от 31 март 1998-ма година и е озаглавен "Сръбската сратегия за етническо прочистване (Босна и Херцеговина и Косово)". Вестникът цитира някои от основните моменти от документа след което прави категоричния извод - плановете на Берлин да се стовари вината за бомбардировките на НАТО срещу Югославия върху външния ни министър Надежда Михайлова се провалиха. Прoблемът е защо обаче нарочиха Надежда Михайлова и въобще България. Защото когато се задействат някои принципи за твои така наречени роднини иди да доказваш после, че нямаш сестра, отбелязва "Новинар". И не е ясно защо напоследък неведоми сили се опитват да обвинят България във всички смъртни грехове, пита се и "Труд". Така и не стана ясно в коя ковачница е създадено съответното желязо за прословутата "Подкова". И дали въобще го има. Най-лесно разбира се беше да се каже, че то е творение на българските тайни служби. Само че тези въпроси само отвеждат до същината на въпроса. А той не е дали сръбският котарак иска да яде български суджук във вид на "Подкова". Питането, отбелязва "Труд", е защо в сръбския народ се програмира негативно мнение към българския му съсед и то в момент, в който като нищо в Белград може да настъпи смяна във властта.

За онези пък, които не се вълнуват нито от незаконността на комунизма, нито от планове и обвинения - "Искат ни по 4500 лева за ремонт на панела" обявява "24 часа" във водещото си заглавие. И така - хиляди панелни блокове в държавата се нуждаят от голям ремонт. Дотук добре. Само че удоволствието ще ви струва по 80-100 лева на квадратен метър или иначе казано - между 3000 и 4500 лева на апартамент. А пък докато ремонтът трае, тоест поне за около една година, блокът ще трябва да се опразни. Общините обаче няма да дават оборотни жилища, отбелязва "24 часа". Така че и тези разходи си ги поемате вие. А с това разходите за удоволствието набъбват вече на около 10 хиляди лева. Пита се в задачата - кой панелен човек в България би платил такава сума, за да живее пак в панел? Ами никой, дори да я има, отсича "24 часа" в редакционния си коментар. Така, че държавата трябва да се намеси. Тя е строила панелните ковчези, нейна е отговорността, че толкова много българи живеят в тях. Примерите за това как протекоха тези процеси в Източна Германия тук може би са излишни (там хазната е поела дори и разходите по пренасянето на мебелите). Помощта е необходима, отбелязва вестникът, защото дори и частен, панелът винаги си остава и държавен.

Получава се на практика, че нашата история става низ от много истории и всяка следваща се оказва спасителна. По този начин когато следващите дойдат, те нямат нужда да й правят прочит. Това отбелязва писателят Димитър Воденичаров в интервю за вестник "Пари". Тръгвайки към Азарските степи, ние сме били изпълнени с добри намерения. Имало е и достатъчно пътни знаци по нашия път към Европа. Ние обаче сме свалили пътните знаци, за да си печем туршия върху тях и сме приели за ориентир лишеите и мъховете. Съдба. Просто трябва да поглеждаме в по-ироничен и опрощаващ план към себе си, както няма смисъл да си задаваме въпроса какво би станало, ако бяхме отишли 2000 километра по-нататък. Който може да се справи с мухите, той е силен човек. Тази мисъл на Петър Дънов е избрал за мото на своя пиеса Димитър Воденичаров. Под мухи трябва да се разбират онези ежедневни мисли, които могат да накацат човека много пъти през деня на едно и също място. Така че целият му ден да мине в ръкомахане и така да не види главното, което е минало покрай него.