Българският печат днес - 29.06.2001 год.

П�г �говори. Преговори за министри днес на "Шишман" 30, разбунват въображението на пресата. Според "Монитор" Западът натискал Симеон Втори за премиер. Царят пък - твърди изданието - подготвял Стоян Ганев за вицепремиер без портфейл, а самият Доган се готвел за поста първи заместник на министър-председателя.
В състезанието по прогнози "24 часа" залага с още по-голяма миза - короната отивала към княз Кирил. Как така ли? Ами така. Ако царят се закълне пред републиканската конституция, короната се овакантява. И "24 часа" бил подразбрал, че короната отивала в ръцете на Кирил Преславски - реален фактор във финансовите среди с добра позиция в "Лемън брадърс" в Лондон. "Новинар" пък улавя царски депутатки вчера да се записват за парламентарни комисии. Една от тях - и то най-младата - 24 г. Ралица Агайн се била записала едновременно за социалната, икономическата и комисията по евроинтеграцията.

В коментара си "Труд" обаче предрича студен душ за царския кабинет. Защото правителството на Костов си отива в разгара на лятото. Наесен обаче поскъпват телефоните - новина от първа страница на "Труд" - поскъпването за абонатите ще е с около 17 %. На вратата на бъдещия кабинет хлопа и увеличението на тока и парното, отбелязва изданието - нещо, към което българинът е най-чувствителен. Така че колко ли комина ще димят тази зима? - пита "Труд".

На този фон "Демокрация" узнава друго - че поне ще димят специални пещи, защото Симеон е решил да гори досиетата. Това царят е заявил в "Хилтън" пред представителите на дипломатическите мисии в България. Явно това е и царското решение "наведнъж" на проблема, отбелязва "Демокрация" и подчертава, че в същото време комисията по досиетата е поискала пълно разсекретяване - дори на картотекираните сътрудници и изнасянето на данните на показ.

"Стандарт" обаче търси и разгадава комбинации с натиск отвън. И се пита защо американският посланик Майлс е гостувал във Варна. Срещата, според "Стандарт" била предварително уговорена. "Труд" пък дори е разузнал, че американсикят посланик отишъл при царя с джобен българо-английски речник (навярно в търсене на общ език).
"24 часа" пък е узнал, че царят бил бесен на вестниците. Особено на тези, които го правели премиер. И реагирал така - всеки, който даде интервю и се заяви като министър, отпадал от неговия списък. Не е ясно дали по тази причина изданието предлага на съседната страница трибуна на Стоян Ганев. Но така или иначе, това е факт. И бившият външен министър отново говори, че не е КГБ, че уважава Муун, но не е мунист. Изобщо, че мълчал досега като мазохист, но не издържал. Горе-долу същото казва пред "Труд" и Петя Шопова, но по повод на Евролевицата. Но Шопова, за разлика от Ганев, поне е категорична - тя намало да води битка с лидера си Александър Томов.

Има неща, които не се прощават, твърди политологът Евгений Дайнов в анализ в "Демокрация". И определя като такова идеята за личната отговорност. Омразата към Костов е дори по-силна и от тази към Филип Димитров, твърди Дайнов, защото българинът не може да прости никому, ако го карат да поеме отговорност за себе си. Хората не искат да опъват каиша, за да заработят 420 лв. след една-две години. Те искат "всичко" или "нищо". Искат сега и веднага да живеят като германците. Това е проблемът днес, твърди Евгений Дайнов - пробелмът е в "народа", а не в Симеон. Царят има само един грях: че като е избрал скришом да възстанови монархията, е принуден да дестабилизира страната. Но според него и Симеон не може да стигне далеч, докато "народът" е в сегашното си настроение.

А иначе народът го кара като на купон, убеден е "Труд". И в наситеното си приложение "петъчник" ни показва ту как 85 000 младежи щурмуват вузовете, ту как в попфолка се вихри секс по канибалски. Да, чули сте добре... И от самата сърцевина на днeшното си издание, "Труд" ни ощастливява с теста на песента "Кифлата", в която някоя Корина подпява "кифла, кифла, ти си кифла. Ям те с кеф, ох, тоз релеф". На този фон много неща - разните там политически илюзии и очаквания, ясно се подреждат. И сякаш вече нищо не може да ни смае. Дори новинка като тази, която четем на последна страница в "Стандарт" - че в лондонски ресторант сервират бира с мляко за кучета, започва да ни изглежда като нещо, разбиращо се от само себе си.