"СДС ще наднича в заплати на журналисти" протръбява "24 часа". "Депутатите питат колко получават журналистите", приглася "Демокрация". Да се направи проверка на доходите на водещите журналисти, преди да бъде окончателно определен размерът на глобите за обида и клевета в Наказателния кодекс. Тази идея обсъждат някои от депутатите, съобщи председателят на Парламента Йордан Соколов. "След като дълго ни убеждаваха, че глобите за клевета не били специално за журналисти, а за всички български граждани, депутатите най-сетне показаха къде ги стяга чепикът", отбелязва "Демокрация". Желанието да надничат в доходите на топрепортерите освен неласкателни чувства към пишещата гилдия показва и друго - правна несъстоятелност. И май излиза, че се прави закон за лицето Х, което сме го виждали, но в други времена и при други нрави, отсича "Демокрация". Очевидно Соколов нещо недоразбра. Както твърдят и той, и колегите му, наказанието за престъплението клевета не се отнася само за журналистите, а за българските граждани изобщо. "Защо тогава му трябват данъчните декларации на журналистите?", недоумява "24 часа". А и освен това те не са сред най-добре платените в страната. Много по-интересни в тази връзка са данъчните декларации на народните представители и министрите. И така - защо например господин Соколов не покаже своята, пита се вестникът. Защото, отбелязва "24 часа", ако тръгнем да наричаме нещата с истинските им имена, наказателното преследване за клевета е признак на недостатъчна демокрация у нас. То е цензура, мракобесие и рудимент от тоталитаризма. А и недоумение буди хрумването да се любопитства за парите на когото и да било, отбелязва "Новинар", след като на най-веселото заседание в историята на правната комисия народните избраници решиха, че обществото няма нужда да знае какво получават и дали точно него харчат.
Когато политици започват да се държат като анализатори, а анализаторите - като политици, значи са настъпили смутни времена. Такава е картината около СДС 14 месеца преди изборите и малко преди националната му конференция, отбелязва Евгений Дайнов в анализ, публикуван в "24 часа". В демократичното пространство се борят две настроения за бъдещия парламент. Едното гласи: "Нищо не може да се направи". Другото: "Нещо може да се направи". Първият аргумент се гради върху метафората за бобслея. Влезеш ли с шейната в улея - няма излизане, докато не изпаднеш най-долу. На политически език това означава, че СДС е навлязъл в период на упадък, водещ до изборна загуба. Нещо като люлките по градинките: след "нагоре" следва "надолу". Природен, тъй да се каже, закон. Диалектика, панимайш? А обръщането с гръб към електората бута люлката към още по-ниска от сега предвидимата точка, категоричен е Евгений Дайнов. При нагласа "Нещо може да се направи" обаче метафората с улея просто се отхвърля. Е, за да може плъзгането по улея да се забави и най-накрая да спре и ти да си покажеш носа над него и даже да почнеш да мислиш как да се изкатериш навън е нужна къртовска работа. Не е като да си героят на кварталното партийно събрание или да показваш на мама снимката си във вестника, категоричен е Евгений Дайнов.
"Българската идентичност не е дреха, която можеш да загубиш", категоричен е "Демокрация" в своето седмично приложение Europe.bg, посветено на проблемите, свързани с Евроинтеграцията на България. Ние нямаме друг изход - ако сме смели, чрез изпиване на горчилаката от самоунижението и срама да се опитаме да станем по-добри, по-решителни, по-отдадени на предизвикателствата и на свободата, отбелязва вестникът. И продължава - друг начин няма. Ако продължаваме да се самозаблуждаваме, че сме най-добрите, но и най-изстрадалите, то доникъде няма да стигнем. И нима не е ясно, че щом толкова сме страдали и страдаме нещо не е наред в нашето отношение към живота.
Последвайте ни
