Българският печат днес -10.02.2000 год.

"Ао ов оцеля след дебат за оставката му" оповестява "Труд". "Агов спасен!" - възкликва "Новинар", а "Демокрация" приглася - "БСП сама срещу Агов". Асен Агов запази поста си шеф на Парламентарната комисия по външна и интеграционна политика след тричасов дебат в Народното събрание. Неговата оставка бе поискана от БСП за изявленията му след срещата с лидерите на Косовските албанци Хашим Тачи и на албанците в Македония Арбен Джафери. Агов оцеля с подкрепата на 148 депутати, изчислява "Труд". Мнозинството единодушно подкрепи искането на опозицията и излъчи заседанието по националните медии. "Целта му обаче беше да се наслади на победата си", категоричен е "Новинар". Освен това така и не стана ясно мнима или действителна е била еволюцията в българската позиция. От престараването в ефирна логорея цъфнала новината, че идеята да се поканят и сръбски лидери от Косово не била на премиера или на някой друг, а на Елена Поптодорова, за да се замажело конфузното положение постфактум, разкрива "Новинар". Тогава какъв беше смисълът от поредния загубен парламентарен ден, пита се вестникът. Три часа вчера депутатите спориха има или няма еволюция в позицията ни за Косово и дали Асен Агов е виновен или не. "Агов стана суперстар на деня, но така и не стана ясно еволюция ли е имало, революция ли, или нищо", продължава по темата "Труд". Със сигурност обаче еволюция в търпението на електората има. Защото му писна да гледа как някои балканци се правят на по-европейци. Така че депутатите да си върнат почасовите над(е)ници, задето си чесаха езиците за сметка на данъкоплатеца, призовава "Труд".

И от тази към темата за един друг депутат - за първи път от 55 години насам бе осъден народен представител. Новината е изведена от повечето всекидневнци във водещите им заглавия - "6 години затвор за Цветелин Кънчев" - "Демокрация", "Първи депутат влиза в затвора" - "24 часа", "Дон Цеци осъден на шест години затвор" - "Новинар". От тук нататък въпросите, които ще си задаваме са много. Основания да се тупаме в гърдите обаче нямаме, категоричен е "Демокрация" в редакционния си коментар. И това е така, защото това събитие доказа и нещо твърде нелицеприятно, което няма нищо общо с правото - че у нас не действат такива механизми за избиране на народни представители, които да отхвърлят възможността до депутатските банки да стигат хора, чието минало е натежало от съмнително прекратени преписки. А в конкретния случай съдът е този, който доказва или поставя под съмнение нормалността на държавата. Дон Цеци ощипан от Доня Темида. "На пръв поглед е нелепо, но Цветелин Кънчев ще трие нара, признат за виновен в нищо и никакво си изнудване с цел да придобие куче", отбелязва от своя страна "24 часа". Но както и да е. Подобна е и историята с най-кървавия гангстерски бос Ал Капоне, който бил окошарен за това, че ни се е платил данъците. Само че, когато вдигаш мушката на депутат трябва да имаш железни доказателства, иначе оня го обръща на политически скандал. А от него до съда в Страсбург разстоянието е една педя и ето ти го "процеса на века". И каква стана тя? Първоначално обвинен в грабеж, доказателствата срещу Кънчев не издържаха и сега той се вживява в ролята на героя от Лайпциг. Делото взе да прилича на фарс и сякаш тази присъда умива лицето на родната Темида, завършва "24 часа".

В месеца на сексуалните предпочитания, обиди и весели празненства, у нас всеки отбелязва "обратното" по свой начин. Но без заедно да забележим великата и тотална обратност на мястото, където живеем. Място, където всичко започва отзад напред, но никога не се стига до "отпред", тъжно отбелязва "24 часа". И докато в личния живот понятието "леко извратен" е въпрос на настроение и сезони, то в обществото има ясни критерии за редно и нередно. Например призивът касови апарати за всички. Е добре, но кога ще се заловят големите риби? Ще се стигне до това нъцки, отсича вестникът. Защото и децата знаят, че големи риби се ловят като хвърлиш мрежата отгоре, а не като финансов министър или анимационен герой да копаеш дупка под реката. И друг един пример - как ще си върнем онези 700 хиляди, избрали да напуснат страната. Обратната държава се грижи за птичките в небето и ги зове и кътка, а кокошките в собствения си двор държи гладни. И как смята, че ще се върнат. За да издържат освен себе си още 13 пенсионери, 22-ма държавни чиновници, 3-ма наркомани, 9 безработни, 2-ма затворници и 1 мутра на свобода. Е, няма да стане, отсича "24 часа". И отбелязва - обратната държава съществува, защото никой не й пречи. Нормалният сексуално човек се гнуси от обратните. Но същият този нормален човек не се гнуси да бъде експлоатиран, смазан, неуважаван, обеднен, обиден, изнервен и най-накрая усмъртен гражданин на обратна държава.