Българският печат днес - 14.01.2000 год.

36-т ата поправка на Наказателния кодекс, заличаваща затвора за обида и клевета, но налагаща огромни глоби, занимава днес всички всекидневници. Поправките засягат всички граждани, но откровените изявления, че "така журналистите ще спрат да петнят честта и достойнството на държавниците показаха, че те са истинската мишена на драстичните наказания", категоричен е "Труд". Така на принципа и вълкът сит и агнето изядено нашият парламент се сдобил със слава - на Европа ще се хареса, че журналистите у нас няма да търкат наровете наред с рекетьора, убиеца и наркопласьора, а на драскачите поправката в закона завещала носталгия по затвора. "Журналистите не са привилигирована порода", отбелязва "Труд". Но те разполагат с най-силното оръжие - словото. И сериозната журналистика, когато се бореше срещу затвора, никога не е твърдяла, че за изстреляните неистини не трябва да се отговаря. Но, знайно е, че управляващите са тънкообидни, докачливи и деликатни, продължава темата "Дума". Така че всеки журналист, който не споделя тяхното нарцистично себеусещане за гениалност и почтеност, си е най-низък клеветник. И трябва да си плати за това. "Само че при средна журналистическа заплата от 200 лева цената за публично изразено съмнение във величието на властта е от 25 до 150 заплати", изчислява "Дума". И понеже никой журналист няма такива пари, светлата перспектива отново е затворът.

Има и нещо друго, допълва отново "Труд". Угрижени да пазят личната си чест, депутатите забравиха даже глоби, които засягат престижа на държавата. За фашистка или друга антидемократична идеология или за насилствена промяна на Наказателния кодекс е посочена глобата от 30 лева. Като "умопомрачителна" вестникът определя глобата за поругаване на герба, знамето и химна - до 10 лева. Само за сравнение - минималната глоба за клевета е 5 хиляди лева, максималната може да достигне до 30 хиляди. Това дава повод на вестника да възкликне - у нас скопяват гражданското общество. Така след като накара българина да свали радиатора си, да готви нощем, за да икономиса електричество и да говори по телефона само при смърт и по рождество, той ще бъде прекаран през валяка на още един монопол - за закрилата на управляващата класа. И така, вече никой няма да наднича в бордовете и сред братовчедите, нито да й мери кюфтето, нито пък дали депутатът Х гласува с картата на колегата си У. "Труд" помества и категоричното мнение на бившия президент на страната Желю Желев, който отсича - това е един лош закон. Бих го върнал на парламента. Това е и призивът на "24 часа" - Стоянов да удари едно вето на срамния член. Защото вместо да изпише вежди авторът на поправката на закона Светослав Лучников извадил очи, език и гласни струни при това. Феодалното право не е право. Явно още много намеси отвън ще са нужни, докато българските депутати влязат в новия век, завършва "24 часа".

Никой не идва, никой не си отива. С тази мисъл от пиесата на Бекет "В очакване на Годо" "Труд" озаглавява свой коментар и пояснява - "обладан от скука, героят на Бекет скача в локва, за да му стане интересно, докато дойде Годо". Алюзията, че в България продължаваме да очакваме Годо е отдавна употребена. Но има нещо ново, което удължава очакването на Годо, отбелязва вестникът. От средите на така наречените управляващи, нова личност не се появи и стара не си отиде. Защото например, когато великият Кол гепва 100 хиляди марки за партията си, веднага някой си отива. У нас обаче издуханите отидоха на завет. Бакърджиев става шеф на комисия за самоуправление, а може би и заместник на Надежда Михайлова. Гоцев и Божков оглавяват евроинтеграцията. Тагарински и Василев оставали кучета в резерв за някоя друга интеграция. Властта остава затворен кръг, където на заподозрените нахлупват чувал зоб на главите, за да не се виждат добре лицата им, отсича "Труд". Само че скуката рано или късно ще се окаже страшна. Защото все ще се намери някой, който да джапне в локвата. Така или иначе ние чакаме. Да стане интересно. Ако не - ще трябва да си го направим сами.

София ще бъде изчистена от снега.. . само като се постопли времето. Това обяви вчера управителят на фирма "Волф" Йордан Илиев, на когото е поверено почистването на голяма част от София, пояснява "Труд". Справихме се със ситуацията по време на големия снеговалеж на Нова година, допълнил Илиев. А сега столицата ще бъде доразчистена при по-топло време. Да се чуди и мае човек дали бизнесменът се шегува или се гаври със столичани, заявява "Труд" в редакционния си коментар. За да няма обаче подобни въпроси вестникът препоръчва той да вземе на концесия почистването на остров Тамбукту. Там сняг така и така не пада и проблеми с изриването му няма да има. А корите от банани все ще смогне да ги събере.

Обширно интервю с нашумелия от сериалите "Дунав мост" и "Клиника на третия етаж" актьор Христо Мутафчиев публикува вестник "Земя". "Много ми се иска хората да престанат да бъдат глутница вълци. Преди бяха сива маса, сега са глутница вълци", отбелязва Христо Мутафчиев. И допълва - "искам хората повече да се усмихват. По този начин се забравят проблемите. Трудно е. И все пак. Нека се усмихваме и така да вкараме пролетта в живота си с цветовете и ароматите й, за да има свежест".