Парижкият "Фигаро" отбелязва, че ирландския премиер Бърти Ахърн в неделя заявил безрезервната подкрепа на европейските лидери за португалския премиер Жозе Мануел Дурао Баросо да стане новия председател на Европейската комисия.
Най-накрая, това ще означава спиране на битките при избора на наследник на Романо Проди, посочва "Фигаро". Дурао Баросо е едновременно убеден привърженик на европейската интеграция и приятел на Америка, което го прави приемлив за всички.
Тези оценки прави и "Монд", който нарича португалския премиер "най-малък общ знаменател", появил се след като Франция отхвърли британеца Крис Патън, а Рим се присъедини към Лондон и не прие предложения от Франция и Германия белгийски премиер Ги Ферховщад.
48-годишният Дурао Баросо говори свободно френски, което според президента Жак Ширак е задължително условие за всеки кандидат за поста.
"Жозе кой?", пита германският "Зюддойче цайтунг", за който най- учудващото качество на новия кандидат е, че нито Лондон, нито Париж, нито Берлин имат нещо против него.
Изданието обаче предупреждава, че задачата на новия шеф на Европейската комисия няма да е лека. Правителствените лидери може да съжалят, че са изпратили в Брюксел резервен вариант.
"Ди Велт" от друга страна се надява, че Баросо ще бъде един необходим посредник в Брюксел. Съмнително е обаче дали той ще има нервите да влезе в спор с държавници от ранга на Ширак или Берлускони, допълва изданието.
"Тагесшпигел" също има забележки. Вестникът пише, че португалецът не се е отличил с нищо, когато става въпрос за идеи за бъдещето на Европа. Може би точно затова той е възприеман като подходящ кандидат от големите европейски държави.
Австрийският "Пресе" отбелязва, че скептицизмът по отношение на Европейския съюз е напълно обясним като се има предвид как се е стигнало до споразумение. Най-големи шансове в този пазърлък има не най-компетентният или най-квалифицираният кандидат, а този с който повечето страни могат да се разберат. Този критерий за назначаване е позор за съвременната политика, възмущава се "Пресе".
Споразумението постигнато от европейските лидери може би предизвика криза в самата Португалия, където президентът Жорже Сампайо се колебае между свикване на предсрочни общи избори или да приеме избора на Баросо и да назначи кмета на Лисабон Педро Сантана Лопеш за нов министър-председател.
"А ние какво да правим?", възкликва португалският "Експресо". Вестникът изразява мнение,че премиерът Баросо трябва да приеме, поста, който е такава чест за Португалия. Но изданието добява, че избраният за негов наследник не е дори в правителството и бе посочен само защото е вторият по влияние в Социалдемократическата партия.
Проблемът, според вестника е, че политиката на Сантана Лопеш е много по-близка до по-малкия коалиционен партньор - Народната партия, отколкото до самия Дурао Баросо.
В съседна Испания "Паис" спортсменски казва, че неотдавнашният футболен двубой трябва да се забрави и приветства избора на човек от, както се изразява вестника, "приятелска Португалия".
Според "Паис" Дурао Баросо е добър избор за председател на Европейската комисия в период на промени. Той може би няма излъчването на лидер, но може все пак да изненада всеки.
Романо Проди имаше голяма тежест, но въпреки това се провали, допълва "Паис", защото не успя да се възползва от добър екип. Изборът на португалец начело на комисията е добро за Европа и добро за Испания, защото ще засили вярата на по-малките страни членки в европейските институции, в които досега предимство са имали големите държави.
Германският "Зюддойче цайтунг" предрича, че на срещата на високо равнище на НАТО в Истанбул ще бъде демонстрирано фалшиво единство. Като приемат някои декларации за Ирак, Балканите и Афганистан, лидерите на НАТО ще се опитат да създадат впечатлението, че организацията е все още жива. Всичко това обаче е излишно, отбелязва вестникът, като прогнозира, че напреженията ще се появят отново след президентските избори в САЩ.
Германското издание пише още, че детайлите за предложената помощ на Ирак в подготовката на новата армия трябва да бъдат уточнени и изразява мнение, че в най-скоро време Вашингтон ще поиска по-голяма подкрепа от НАТО, включително изпращане на войски. Тогава алиансът ще бъде изправен пред истинско изпитание, което просто ще бъде отложено в Истанбул, посочва в заключение вестникът.
