"Ди велт" изтъква наблюденията си, че Владимир Путин отдавна не харесва идеята, че Русия е държава, в която големият бизнес може да купува правителствени решения. Вестникът смята, че Путин няма намерение да променя радикално политиката на икономически реформи. Ако обаче твърдолинейник стане премиер, тогава демокрацията сигурно ще пострада още повече, предупреждава "Ди велт".
"Берлинер цайтунг" нарича решението на президента "красноречива демонстрация на неговата непоколебимост". Вестникът твърди, че маниерът на поднасяне на новината е много показателен. Президентът не бе много словоохотлив за тази драстична мярка - той използва около 70 думи, сред които нямаше нито една благодарствена към Касянов, отбелязва "Берлинер цайтунг".
Винаги има твърда логика в действията на Путин, се казва в коментар на швейцарсикя "Тан". Като уволнява цялото правителство по-малко от три седмици преди президентските избори, Путин е сигурен, че ще ги спечели, смята вестникът и допълва, че новият цар е показал и на малкото съмняващи се, че сега е единственият господар на Русия.
Изненадващият ход на Путин, според "Тан", е нещо като електрошокова терапия за руснаците, защото той се страхува, че слабата активност на изборите ще ги направи по-маловажни от един референдум. Важният въпрос, чакащ отговор, е какво смята да прави бившият полковник от КГБ с почти абсолютната власт, която ще получи след 14 март, заключава "Тан".
Германският "Тагесшпигел" съобщава, че критиките към Франция, отправена от зам.-лидер на "Ал Кайда", показва, че терористичната мрежа е враждебно настроена към целия западен свят. Ако записът на елитния египетски терорист Айман ал Зауахири се окаже автентичен, тогава отново ще бъде потвърдено, че "Ал Кайда" взема на мушка целия Запад и неговите плуралистични ценности, пише вестникът.
"Тагесшпигел" смята, че казаното от Ал Зауахири по повод френската забрана на шамиите в държавните училища е нещо като терористична заплаха към цели във Франция, която трябва да бъде приета сериозно. Вестникът изтъква, че споровете за шамиите във Франция, както и в някои други западни демокрации, е за това как точно да бъдат отделени държавата и религията. В крайна сметка диспутът за шамиите е част от демокрацията, заключава "Тагесшпигел".
Френският "Монд" гледа с лошо око на факта, че сегашните страни членки на ЕС (с изключение на Ирландия) налагат ограничения на имиграцията на т.нар. "нови европейци". Това, което не се харесва от хората в бившите комунистически държави, е тяхната бедност, пише вестникът.
"Монд" признава, че перспективата Турция със своите 70 млн. жители да се присъедини към ЕС не помага да се реши този въпрос. Германският канцлер Герхард Шрьодер съвсем наскоро потвърди в Анкара подкрепата за турското членство, но той знае много добре, че мнозинството от неговите сънародници са против това, посочва вестникът.
Разбира се, Европа не може да бъде рай за всички бедни по света, продължава "Монд", но е време европейците да разберат, че имиграцията означава първо и преди всичко да се даде шанс на хората. Американците разбраха това, което е и разликата между европейската предпазливост и американския динамизъм, подчертава вестникът.
Австрийският "Дер щандард" пише, че протестите на цигани в Словакия за орязването на социалните им помощи дават отражения в цяла Европа. Вестникът е на мнение, че безредиците са неизбежен резултат от правителствената политика на реформи. Когато групи като ромите, които вече са подложени на различни форми на дискриминация, загубят половината от материалното си благосъстояние, реакцията им е предсказуема, смята "Дер щандард". Вестникът предупреждава, че след разширяването цяла Европа ще бъде изправена пред "ромския въпрос".
криза, която тихо расте" />
