О сновната тема в пресата е започналата в София неформална среща на външните министри на държавите членки на НАТО, в която участват държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс и главнокомандващият силите на НАТО и САЩ в Европа генерал Джеймс Джоунс.
Земетръс посрещна НАТО,
извежда "Труд". Отбелязва се, че малко преди началото на срещата в София е регистрирано земетресение със сила 3,7 по скалата на Рихтер. "Витошкият разлом се разлюля минути след като Райс кацна в София", подчертава и "24 часа".
"Труд" посочва още, че земетресението не е уплашило делегациите на страните от Алианса. Друг трус, с наистина глобално значение, занимава 26-те държави - какво да се прави с Иран и неговите ядрени амбиции, коментира изданието.
Пред вестника генералният консул на Судан у нас Абдуллахи ал Азрег коментира, че ако силите на НАТО влязат в Дарфур, в Судан и съседните му страни ще настъпи нестабилност, а самият Дарфур ще се превърне в голямо бойно поле.
"Правителството ни отказва влизането на каквито и да било чужди сили в страната. Народът ни гледа на тях като на колонизатори", заявява той.
"Труд" помества и интервю с френския външен министър Филип Дуст-Блази.
"Нашата среща е важен етап от подготовката на срещата на най-високо равнище на НАТО в Рига. Ще разгледаме и военната модернизация на Алианса и връзките на партньорство", казва той и подчертава:
"Нашата цел трябва да бъде конкретното усъвършенстване на капацитета ни за действие със страни, когато те участват в операциите на НАТО".
Според него полезно би било да се подобрят процедурите на консултации със страните, които допринасят за операциите на пакта с войски, както и да се следи за съхраняването на специфичните отношения, установени между НАТО и ЕС в областта на управление на кризи.
Филип Дуст-Блази коментира също и процесите в ЕС, свързани с европейската конституция и евроинтеграцията на България.
"Ние желаем присъединяването на България по политически причини, свързани с нашата визия за Европа, за европейската сигурност, за стабилността на региона и за споделените ценности", изтъква той.
"НАТО обсъжда мисиите и разширяването си", извежда "Българска армия", а "Дума" допълва, че Алиансът ще търси глобални партньори. Като цитира говорителя на НАТО Джеймс Апатурай, вестникът посочва, че пактът не се стреми да е глобален полицай, а да има глобални партньори като Китай и Япония например.
Пред "Стандарт" посланикът на България в НАТО Любомир Иванов изразява увереността си, че
форумът ще помогне за членството на страната в ЕС.
"Начинът, по който България се представя в НАТО, има отношение към шансовете ни за успех за ЕС. Надявам се министрите да останат с положителни впечатления от страната ни преди доклада на ЕК, казва той.
"Труд" цитира думите на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер, че България е ценен партньор на Алианса. "България е допринесла много и продължава да допринася за операциите в Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак", отбелязва Схефер.
След него е цитиран и българският министър на отбраната Веселин Близнаков: "Участието ни в мисиите на Алианса е една от най-важните функции за България. Решението не е лесно нито за правителството, нито за семействата на бойците", твърди той.
"Рехава "Атака" срещу НАТО" -
така "Труд" определя митингът на "Атака" срещу НАТО в столицата. Според цитираните в пресата данни на МВР за протеста в Южния парк са се събрали едва около 1000 души, въпреки твърденията на организаторите, че те били 6000-7000 човека.
"Новинар" разказва, че лидерът на "Атака" Волен Сидеров е променил първоначалния си план да атакува със съмишлениците си НДК, където се провеждаше срещата на НАТО, и те се отправили към Американското посолство.
Посочва се също, че членове на партията били пуснати в сградата на мисията, за да връчат декларация за провеждане на национален референдум и против разполагането на американски военни бази в страната.
От всеки националист мъченик не става,
извежда над коментара си за митинга "Стандарт". Вестникът отбелязва, че е похвално, че такъв въобще се е провел. "Защото така България се нареди в групата на страните от цивилизования свят, където протестите са белег на развито гражданско общество, т.е. - за неслугинска народопсихология", коментира авторът.
Москва скръцна със зъби заради базите и НАТО,
извежда пък "Дневник". В материала се посочва, че в деня на неформалната среща и преди подписването на споразумението за разполагане на българско-американските бази Москва е изразила опасения, че Вашингтон навлиза твърде дълбоко в историческите зони на руското влияние.
Пред изданието председателят на Американския комитет на НАТО Брус Джаксън коментира, че като независима държава България допринася за евроатлантическата сигурност, участва в мироопазващи мисии по света и ако тя желае да засили сигурността около Черно море и в Югоизточна Европа, това само би било от полза и в интерес на Русия, защото би довело до по-голяма сигурност в района, по-малко криминално влияние и по-надеждни търговски връзки с Русия.
НАТО не иска да ползва наши бази, обявява "Труд", а "Сега" посочва, че според генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер споразумението е двустранно и има само непряко значение за Алианса, като укрепва трансатлантическата връзка.
Американските бази няма да въвлекат България във война,
заявява пред "Сега" посланикът на България в САЩ Елена Поптодорова. По думите й характерът на базите не позволява да се използват за нападение на трети страни.
Подписваме уникален за България договор със САЩ, отбелязва седмичникът "Кеш", а "Стандарт" добавя, че в близките няколко години САЩ ще изсипят около 100 млн. долара за базите у нас.
Процесът срещу българските медицински сестри в Либия може да приключи още преди септември, информира "24 часа", като цитира зам.-външния министър Феим Чаушев.
При завръщането си от Лондон, където участва в преговори по случая, Чаушев коментирал, че дългът на Либия към България няма да бъде разменна монета.
Такова нещо като дълг срещу сестри няма,
заявил той. Според думите му, цитирани в "Сега", този дълг е практически несъбираем и в крайна сметка може да бъде внесен в Международния фонд - Бенгази.
Феим Чаушев казва още, че конструктивното отношение на либийската страна и политическата воля за решаване на случая, демонстрирани от Триполи, дават оптимизъм за скорошно приключване на процеса. Темата присъства във всички ежедневници.
Вътрешна политика
Дружно депутатите в парламента защитиха тайната на имуществото си и прикриха старателно какво се случва с личните авоари на управленския ни елит, съобщава "Пари".
Ежедневникът информира, както и останалата преса, че Народното събрание е приело Закона за публичния регистър, като в него е записано, че медиите няма да могат да огласяват данни за доходите и имотите на лицата от властта без изричното им съгласие.
Мнозинството намери смисъл да засекрети онова, което се придобива, докато човек е на власт, коментира изданието.
"Все по-секретният публичен регистър"
е коментарът по темата в "Сега". Може ли да има нещо по-тайно от супертайното посещение на Кондълиза Райс, пита авторът Диян Божидаров и отговаря: "Може - това са данните за имотите на политиците... Този закон хвърля мъглата върху истината за първоначалното натрупване на капитала".
"Монитор" пояснява, че досега законът позволяваше на медиите да получават и публикуват без ограничение годишните данни за материалното състояние на хората във властта.
В много от случаите те не отразяват действителната картина, но все пак бяха възможност за информиране на обществото, както и за съпоставка - например между това колко декларира един висш държавен служител и какво е видимото му материално състояние, отбелязва всекидневникът.
За сравнение в друг материал се посочва, че депутатите в Европейския парламент декларират дори финансови интереси.
Евроинтеграция
Парламентите в Белгия искат София в ЕС, съобщава "Труд". Вестникът цитира председателят на българския парламент Георги Пирински, който е на посещение в страната, че на парламентарно равнище в Белгия има ясно изразена подкрепа за членството на България в ЕС на 1 януари 2007 г.
След срещите си с председателите на регионалните и общностните парламенти Пирински е уверен, че до края на лятото България ще получи необходимите пет ратификации, отбелязва изданието.
"Пари" съобщава, че Австрия е ратифицирала договора за членството на България в ЕС. Все по-сигурно е, че влизаме в ЕС, извежда и "Дума". Вестникът отбелязва, че за да уталожи обществените страхове, ЕК ще продължи да ни наблюдава и след приемането ни.
Бъдете по-самоуверени,
е препоръката на посланика на Гърция Прокопиос Мандзуранис, отправена чрез "Монитор". За европейския опит на Унгария разказва пред "Дума" посланикът на страната у нас Йеньо Фаллер. Той препоръчва България да се поучи от опита на Унгария в сферата на административните реформи. Става въпрос за организацията на общините в различните провинции, пояснява той.
