"Сега": Атанасов вече иска арест и за Румен Петков

"Шефът на "Булгартабак" криел данъци", съобщава на първа страница "Труд". Изпълнителният директор на предприятието Христо Лачев е обвинен за укриване на данъци. Той е уличен, че не е внесъл в бюджета 128 694,59 лева.

Цигареният бос е бил извикан в Националната следствена служба. Там следовател му е предявил обвинение за това, че като физическо лице не си е платил дължимите данъци за три години - в периода от 2004 до 2006 г. След разпит Лачев бил пуснат на свобода срещу 5000 лв. гаранция.

"Атанасов вече иска арест и за Румен Петков", отбелязва "Сега". Вътрешният министър да бъде арестуван, тъй като е извършил престъпление срещу правосъдието, поиска депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, който беше в основата на скандала със задържането на заместник-шефа на ГДБОП Иван Иванов.

Същата е позицията и на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов, който бе изслушан вчера и от официалната комисия "Куйович". Според Танов сръбският наркобос Будимир Куйович е бил експулсиран, защото е спрял да плаща на висши служители на МВР.

"Скоро ще избухнат далаверите в митниците", предупреждава в обширна статия в "Новинар" депутатът от ОДС Яне Янев. Според него скоро ще гръмне и проблемът с управлението на българските митници, които ще се окажат разграден двор на ЕС.

"Преди няколко години правителството на Кобургготски даде българските митници на британската фирма "Краун ейджънтс". В резултат на това далаверите в митниците стигнаха още по-фрапиращи нива. Сега повече от всякога в митниците продължават да царят хаос, безхаберие, огромни и безогледни кражби, за които думата "корупция" е нежен евфимизъм."

"Да не затваряме очи за най-последните събития, каза Доган", цитиран от "24 часа". За промени в статуквото, не само в правителството, заговори лидерът на ДПС. Той не навлезе в подробности за предстоящи министерски рокади, но пък поиска цялостна равносметка в коалицията "от гледна точка на най-последните събития" вероятно визирайки скандалите в държавата.

"Дават милион на малки фирми", съобщава "Стандарт". 1 млн. лв. ще раздаде на малки фирми Министерството на икономиката и енергетиката. Парите ще бъдат отпускани под формата на ваучери за 5000 или за 15 хил. лв. Те могат да се използват за развойна дейност, технически или научни решения. До 29 април малки фирми от производството могат да кандидатсктват за тях пред Агенцията за малки и средни предприятия.

"Брюксел иска от нас наказани за корупция", подчертава в интервю Меглена Кунева, български еврокомисар. Пред "Труд" тя пояснява:

"Директна намеса в начина на управление на една или друга страна не е почеркът на Брюксел. На нас ни е даден срок, в който да се справим с проблемите си. От нас се иска свидетелство за добро управление: документи, които да не поставят никакво съмнение за непрозрачност, ясни бенефициенти.

Брюксел иска от нас първо да разкрием случаите на измама, а след това те да понесат санкции. Иска да види, когато има злоупотреба за стотици хиляди, какво се случва с този човек.

Дали той продължава да си живее спокойно, плащайки само глоба, или има сериозно наказание. Трябва да убедим Брюксел, че ние знаем как да управляваме добре европейските пари и че у нас има хора, които могат да говорят на един и същи език с администрацията на Еврокомисията."

"До три месеца плащанията по САПАРД ще тръгнат", уверява в интервю за "Сега" депутатът от ДПС Юнал Тасим. Той уточнява, че средствата са спрени превантивно, а не въобще. България има възможност да усвои на 100% всички пари по САПАРД. Въпросът е докъде ще стигнат разследващите органи в България.

"Омаскаряването ще ни струва скъпо", отчита в интервю за "Стандарт" земеделският министър Нихат Кабил. Той е категоричен, че програмата САПАРД е успешна. Над 3500 са договорените проекти, инвестиционният ресурс е над 1,2 млрд. лв. Според министъра има сценарий за окепазяването на програмата.

"Целта на хората, които го разиграват, е непременно да постигнат политическите си цели - да вземат властта. Но не си дават сметка, че като подриват сега авторитета на държавата, после ще трябва да участват във възстановяването му."

"Признахме Косово, Сърбия си изтегля посланика", информира "Труд". Правителството реши да установи с Прищина дипломатически отношения на ниво посолство. Така страната ни стана 18-ата държава в ЕС, признала новата държава, обяви премиерът Сергей Станишев.

"Неизбежно е да има политическа реакция от страна на Сърбия на нашето решение и това е разбираемо и е обусловено от историята", посочи премиерът. Станишев увери, че са предприети достатъчно мерки за защита на българските граждани и на превозвачите ни, които пътуват през Сърбия, както и на фирмите ни, които работят там.

Външният министър Ивайло Калфин изрично направи уговорката, че изборът ни да признаем Косово не е търговия, в която залогът е евроинтеграцията на Сърбия срещу независимостта на Косово.

Посланикът на Сърбия у нас Данило Вучетич потвърди, че ще бъде извикан на "консултации" в Белград и че ще има протестна нота от външно министерство в Белград. "Казусът Косово в превод означава кой е за демократизирането на Европа и кой не е", коментира лидерът на ДПС Ахмед Доган.

"Нови тройни съюзи разделят Балканите", е анализът в "Монитор". Подчертава се, че признаването на независимостта на Косово от българското правителство е един от най-ярките актове, доказващи, че страната ни е достигнала ново ниво във външната си политика на Балканите и в Европа.

България, Унгария и Хърватия се явяват пионери на преодоляване на вътрешните противоречия в НАТО и ЕС чрез прилагане на формулата за съвместна позиция по конфликтен за страните членки проблем.

"Косово - новият балкански рай за малцинствата", е анализът в "24 часа". Според автора абсолютно неприемливи са манипулационните текстове на българската декларация. Смешно и унизително е да се твърди по-малко от месец след обявяването на независимостта, че албанците в Косово и новото им правителство се справят много добре с изпълнението на основните изисквания на плана Ахтисаари и правата на малцинствата са гарантирани.

"Навеждането чупи гръбнаци", коментира "Стандарт". България призна Косово в комплект с Унгария и Хърватия. Бяха забравени пресни декларации от последната декада, че не трябва да се допуска промяна на границите на Балканите. Беше избрана лошата компания на враговете на Сърбия, докато румънци и гърци бяха пренебрегнати.