Н ародното събрание прие окончателно на второ четене Закона за културното наследство.
Той предвижда колекционерите да поддържат регистър, съдържащ описателен и фотографски каталог на всяка една от културните ценности в колекцията им, както и информация за нейната консервация и реставрация, удостоверение или паспорт.
Физическите и юридическите лица, притежаващи вещи, които могат да се определят като културни ценности, трябва да поискат тяхната идентификация от съответния по тематичен обхват музей.
Според приетия текст частните лица, които в момента притежават движими археологически ценности, ще трябва в срок от шест месеца да ги регистрират, като установят собствеността и начина на придобиването им.
Собствениците и ползвателите на колекции от движими културни ценности имат право да кандидатстват по международни и национални програми за финансова помощ за опазването им, да ги експонират временно в държавни, общински и частни музеи. Имат право и на данъчни облекчения.
Възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на този закон.
Възмездни прехвърлителни сделки с културни ценности, национално богатство, се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата. В такъв случай държавата има право да ги придобие като първи купувач чрез министъра.
В продъжение на почти две години проектът за закона предизвика горещ дебат.
Проектът беше приет на първо четене от Народното събрание на 31 юли 2008 г. - в последния ден преди лятната парламентарна ваканция.
Малко след това срещу него въстанаха над 20 неправителствени организации, сред които Българският национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), Съюзът на нумизматичните дружества в България (СНДБ), Софийското нумизматично дружество "Г.С.Раковски", Национално гражданско сдружение за защита на културното наследство "Бъднина", Асоциация "Архея", Фондация "Тракия", Фондация "Българи", Фондация "Арете-Фол", Национално дружество "Традиция", Асоциация "Сфера" и Сдружение "Кръг Будител" и др.
Представители на различните вероизповедания в България също нееднократно се обявиха срещу текста. След редица кръгли маси и пресконференции, целящи да "отворят очите на депутатите", експертите постигнаха само незначителни корекции.
Някои експерти дори твърдяха, че внесеният от председателя на Парламентарната комисия по култура Нина Чилова от НДСВ проект е противоконституционен.
Представителите на неправителствените организации, повечето - известни интелектуалци, но и крупни колекционери - излязоха с 36 конкретни критики и предложения за промени по проекта. Сред тях бяха проф. Андрей Пантев, проф. Иван Маразов, проф. Валери Стефанов, доц. Евгени Сачев, Кирил Христосков от фондация "Тракия", колекционерът Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел в Шесто главно управление на Държавна сигурност.
Основното възражение беше, че чрез закона се подготвя "репресия на частното колекционерство". Чилова беше обвинена, че отива до крайност и то практически се ликвидира.
Самата Чилова твърди, че законът ще спре "срамната търговия с исторически ценности".
"Това е ключов закон, който провокира дебат за националните ни ценности. В изготвянето му се включиха всички заинтересовани гилдии, много специалисти, признати от професионалните среди за капацитети в своята област. В европейска България темата за опазването на културното и историческо наследство се нуждае от реални и решителни действия", мвогократно заявяваше народната представителка.
"От времето на цар Фердинанд до 1996 г. всички археологически ценности са били публична държавна собственост. От 1998 г. законът е променен и собствеността става частна държавна, което отвори вратичка за приватизация на архитектурни ценности", коментира пък зам.-председателката на Народното събрание Камелия Касабова, също от НДСВ.
През цялото време на споровете по законопроекта възникваха съмнения, че активността на представителите на НДСВ е предизвикана главно от амбицията на Симеон Сакскорюбгготски да си върне редица предмети, принадлежали на династията.
Златна каляска, мечове, жезли, сребърни и златни прибори, принадлежали на династията Сакскобургготски, могат отново да станат собственост на неин представител. Защото всеки, който притежава документ за собственост върху дадена културна ценност, ще може да предяви претенции към нея, дори и тя да е в музей.
Текстовете в закона, които регулират собствеността върху културни ценности, изискват от гражданите да декларират своите културни ценности и ако сред тях има такива с национално значение, да предоставят документ за собственост. Ако те изпълнят тези изисквания ценностите стават техни.
Така Симеон Сакскобургготски трябва само да предостави документи за наследство и опис на дворците на баща си и дядо си, за да поиска връщането на множество ценни предмети на царското семейство.
Само кухненските прибори на династията, съхранявани в Националния исторически музей, са 2817. В НИМ се съхраняват и реликви като бебешките терлички на Симеон Сакскобургготски, семейни бижута и дрехи, писа в края на 2008 г. в. "Новинар".
