Близо 175 държави
се споразумяха да възродят климатичните
преговори след световната конференция
в Копенхаген, съобщи Ройтерс.
Приключилите вчера тридневни преговори
в Бон бяха белязани от остри
противоречия между богатите и бедните
държави.
Участниците се съгласиха да проведат през
втората половина на тази година още две
срещи, всяка от които да продължи поне
по една седмица.
На тях трябва
да се изработят нови текстове за борбата
с климатичните промени и да се подготви
почвата за следващата годишна световна
конференция на екоминистрите в
мексиканския курорт Канкун, която ще
протече между 29 ноември и 10 декември.
Ръководителят
на секретариата на ООН за климатичните
промени Иво де Бур обаче изказа съмнения,
че тази конференция ще доведе до
подписване на обвързващо споразумение.
Според неговата
прогноза до сключването на подобен
договор ще има още много кръгове на
преговори.
Де Бур препоръча
през 2010 г. правителствата да фокусират
усилията си върху постигането на
практически цели като подпомагане на
бедните държави, за да се справят с
щетите, нанесени им от глобалното
затопляне, и да въведат по-широко чистите
технологии.
Междувременно на 9 април Китай официално подписа постигнатото на срещата на върха в Копенхаген споразумение за климата.
Така страната стана последната голяма развиваща се икономика в света,
която одобрява силно подкрепяния от САЩ план.
Копенхагенското споразумение е с необвързващ характер. Представителите
на САЩ, Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка излязоха със свой вариант
на договорка след 11-часови дискусии на срещата на върха за климата.
Лидерите
на около 20 от най-влиятелните страни в света подкрепиха необвързващия
пакт, но той срещна острата съпротива на някои от развиващите се
икономики.
Копенхагенското
споразумение отговаря на призива за ограничаване на глобалното
затопляне в рамките на 2 градуса, без обаче да конкретизира как да бъде
постигнато това и без елемент на задължителност.
То
предвижда контрол над емисиите парникови газове, вкл. чрез отпускане на
финансова помощ от богатите страни за бедните чрез създаване на "зелен фонд", за да им се помогне да
приспособят икономиките си и да ги направят по-екологични.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
