Празнуваме Нова година на 1-ви януари заради римляните

Р�л �ляните първи започнали да празнуват Нова година на 31-ви декември срещу 1-ви януари, припомнят историците. Това станало в 45 г. пр. Христа, когато император Юлий Цезар въвежда с помощта на астронома Созиген нов, усъвършенстван слънчев календар. На 1-ви януари новоизбраните римски консули встъпвали официално в длъжност. Преди юлианския календар, патрициите чествали Новата година с началото на пролетта. Древните деляли годината само на 304 денонощия, месеците били едва 10. Това скъсявало живота на хронистите, които си блъскали главите кога точно да датират победите на пълководците. През 7-ми век пр. Хр. били въведени още два месеца - януари и февруари. Първият бил наречен на двуликия бог Янус, тъй като гледал едновременно към бъдещето и миналото. Февруари пък бил наречен на бога на подземното царство.

Юлианският календар бил приет от християнският свят и сменен едва през 1582 г. Смяната била наложителна заради 11,14 мин., с които календарната година превишавала слънчевата. Така се получавала грешка от 3 денонощия на 400 г. Папа Григорий XIII сформирал екип от експерти, оглавен от Луиджи Лилио. Така католическа Европа възприема Григорианския календар през XVI век, а у нас той става факт едва през 1916 г. Любопитно е, че евреите празнуват Нова година около началото на есента - между 5-ти септември и 5-ти октомври. Новата година на мюсюлманите пък "плава" от лятото в есента и от зимата в пролетта.