Задава се задължителна застраховка "бедствие"

П равителството обмисля възможността застраховането на имотите срещу природни бедствия да стане задължително.

Тази седмица то ще формира работна група от експерти на министерствата на бедствията и авариите, на финансите, от местната власт и застрахователните компании, която да предложи механизъм за възстановяване на щетите след катаклизми и ще проучи чуждия опит, съобщи премиерът Сергей Станишев по време на заседанието на кабинета във Варна. Подобни схеми работят в Турция и Румъния.

По думите на Станишев проблемът се обсъжда, защото заради бюджетни ограничения държавата не може да компенсира щетите на гражданите, а загубите само от миналогодишните наводнения са надминали 1 млрд. лв.

Трябва да се изработи механизъм и да се предприемат промени в законите, каза той. Изявлението му идва година след като при обиколка на наводнените райони миналото лято президентът Георги Първанов обяви, че държавата трябва да подкрепи застрахователите при създаването на катастрофичен пул.

Министър-председателят обяви, че кабинетът му се заема с проблема около два месеца след като Асоциацията на българските застрахователи реши да прекрати работата си по създаването на катастрофичен пул и разпусна специално създадената работна група.

По разработването на пула се работеше от няколко години, а в групата влизаха доайенът в застраховането у нас Лука Доков, шефът на "Български имоти" Румен Гълъбинов и шефът на "Булстрад" Румен Янчев. От данни на екипа става ясно, че средно една задължителна застраховка за дом би струвала 30 лв. годишно.

В неделя финансовият министър Пламен Орешарски уточни, че задължителното застраховане е само идея, която се обсъжда. Премиите няма да се събират от данъчните служби, а по принципа, по който се правят и в момента застраховките. Засега не е изяснено дали ще има райониране на страната според риска от бедствия или някакъв друг вид разграничение, каза още той.

Проверка на "Дневник" показа, че депутатите, които би трябвало да одобрят промяна в законодателството, са разделени в мненията за застраховане по решение на властта.

Петър Кънев от БСП намира това за разумен ход. Според него трябва да се намери социалната цена на идеята, за да могат хората с по-ниски възможности да покрият изискването. Логично е, че ще има диференциация спрямо размера на имота, каза той.

Според Марияна Костадинова (НДСВ) идеята е добра на фона на бедствията от последните години. Не бих искала застраховката да има задължителен характер, но виждате, че в България хората са доста немарливи, каза тя.

По данни на Асоциацията на българските застрахователи имуществена застраховка у нас имат едва 9%. Процентът в Европа е около 90. Още по-малко са защитените чрез сключена полица срещу земетресение.

Костадинова смята, че трябват много сериозни изчисления, за да има гаранция, че застрахователен пул ще може да покрие евентуалните щети, а от друга страна - че няма да са губещи застрахователните фирми.

Има голяма разлика със застраховката "Гражданска отговорност", тъй като става въпрос за много по-големи суми, а и все още автомобилът се смята за лукс за разлика от жилището, каза тя.

Димитър Йорданов от ОДС заяви, че не знае за подобна практика в нормалните държави. Икономическата принуда е по-силна от каквото и да било задължение, много хора вече се опариха от природните катаклизми и вероятно сами ще решат да застраховат имотите си, каза той и допълни, че зад предложението може да има и лобистки интереси.

Дори застрахователите не са на едно мнение

Според някои от компаниите няма нужда от катастрофичен пул. Шефът на "Алианц" Димитър Желев обяви преди време, че не трябва да се въвежда задължителна застраховка на жилищата срещу земетресение - всеки трябва сам да реши дали да се застрахова или не.

Според него обаче трябва да има държавна намеса - Фондът за защита на населението при бедствия и аварии да остане, за да има защита на държавните, общинските и частните интереси при настъпване на катастрофични събития. Няколко застрахователни компании са категорично против пула.

Световната банка има желание да участва в създаването му, като е готова да отпусне и нужния ресурс. По оценки на експертите той може да стартира най-рано година след решението за него, а за това ще са нужни около 100 млн. евро.

Принципът, на който се залага, е солидарността. С полиците хората могат да се осигуряват най-общо срещу три природни бедствия - земетресение, наводнения и свличане на земна маса.

Застраховка за дома

Около 100 лв. струва застраховка на дома и имуществото на апартамент, който е оценен на 60 хил. лв. Това показват сметки на някои от водещите застрахователни дружества в сегмента. В тази сума се включва осигуровка срещу пожар и природни бедствия, аварии и вандализъм.

Рискът от земетресение се оценява различно като премия от застрахователите, но струва между 60 лв. и 90 лв. Рискът "Природни бедствия" покрива щети от буря, ураган, увреждане от падащи клони и дървета, проливен дъжд, наводнение от природно бедствие, действие на подпочвени води или морски вълни, свличане и срутване на земни пластове, градушка.

Другият риск е "Аварии" и при него се изплащат щети при спукване на водопроводни, канализационни, отоплителни и климатични инсталации, късо съединение и удар от превозно средство.

Опитът на Турция и Румъния

След опустошителните земетресения през 1999 г. беше създаден Турският катастрофичен пул с подкрепата на Световната банка, професионални презастрахователи, частни консултанти.

Той е разработил специална таблица, по която се изчисляват дължимите премии от населението и фирмите. Сградите са разделени на три типа според конструкцията им: стоманобетон, тухлени и други.

Страната е разделена на пет зони в зависимост от риска от сеизмичност. В първа зона попадат най-рисковите райони, като там премията варира между 2-5 промила от оценката на имота в зависимост от конструкцията му. В най-безрисковата пета зона промилите са около 0.5.

Покупката на застрахователна полица ще бъде задължителна за всички собственици на жилища в Румъния от началото на следващата година. Застраховката ще струва около 20 евро годишно.

През следващите месеци в парламента ще бъде внесен законопроект за създаването на общ фонд за обезщетяване, в който ще бъдат задължени да се включат всички застрахователни компании.

Румъния пострада значително по време на наводненията през 2005 г., когато загинаха над 70 души, а нанесените щети надхвърлиха 1,5 млрд. евро.