С лед поредното показно покушение миналата седмица, този път срещу бизнесмена Манол Велев, няма никакво съмнение, че правителството е заложник.
Ако се приемат обясненията на министър-председателя Сергей Станишев пред парламента, изводът е, че кабинетът е заложник на организираната престъпност.
Самият премиер определи опита за убийство на председателя на Българския съюз на частните предприемачи "Възраждане" като "нахално покушение от страна на организираната престъпност". С това твърдение обаче
Станишев сам си постави капан.
Защото ако стрелбата срещу бизнесмена е дело на организираната престъпност, това автоматично го обвързва с нея.
След направената констатация дойде логичният въпрос какъв е мотивът, но министър-председателят пропусна отговора. Ако беше продължил, сигурно би се оплел в обясненията си.
Защото ако действително зад опита за убийство на Велев стои ръката на организираната престъпност, то или бизнесменът е свързан по някакъв начин с нея, или самата организирана престъпност упражнява безнаказано тероризъм срещу честните бизнесмени. И двата варианта са еднакво срамен и сериозен удар за властта.
В българската действителност сме свикнали политиците да се опитват да клинчат и да се прикриват зад общи фрази. По същата причина организираната престъпност е едно от любимите изразни средства в политическата риторика, когато трябва да се обясняват някои по-внезапни негативни събития.
Подобно на досегашните случаи и "организираната престъпност" на Станишев, притиснат от обстоятелствата да дава обяснения пред парламента, не е от плът и кръв, а виртуален призрак без име и адрес, много удобен да бъде посочен като целящ "дестабилизация" (като че ли организираната престъпност би могла да цели и стабилизация!).
Дългата серия от показни убийства, станала особено внушителна по интензивност и методичност от 2001 г. насам, при предишния кабинет беше обяснявана също с добрата стара и все така виртуална организирана престъпност.
Тогава в качеството си на лидер на БСП, която формално не участваше в управлението, Станишев дори си позволяваше да говори за "гангстерска война" (2004 г.).
Има обаче една много
съществена разлика между организираната престъпност при Сакскобургготски и при Станишев
Ако при първия жертви ставаха неофициални спонсори с изпрани имена и прякори, сега жертвите са официалните спонсори на властта.
Това е отличителната разлика между убийството на Илия Павлов през 2003 г. и покушението срещу Манол Велев от миналата седмица.
За някогашния борчески финансов благодетел на ДПС и на първите визити на Симеон винаги ще си останат съмненията за произхода на първите му милиони.
А бизнесът на Велев беше посочен от самата власт като напълно чист. Премиерът поясни, че той "не е таен спонсор или благодетел на БСП", а даренията са отчетени от социалистическата партия пред Сметната палата, като това се отнася и за финансовата подкрепа на бизнесмена за президента Георги Първанов при президентските избори през 2006.
Каква е цената на подобна подкрепа е въпрос, който стимулира въображението. Велев е неформален съветник на държавния глава по спортните въпроси, а съпругата му беше назначена за председател на Държавната агенция за младежта и спорта в кабинета на Станишев.
Кръгът се затваря напълно, като се очертае сериозният бизнес на Велев именно в спорта. Дори само това е класически пример за конфликт на интереси.
А вчерашното съобщение на началника на полицията, главен комисар Валентин Петров, че
в мобилните телефони на Манол Велев има и номера на "оперативно интересни" лица,
още повече разваля идилията.
И ако премиерът се опита да предложи едно неубедително обяснение за случващото се, то изявлението на президента Първанов по случая беше изчерпано от всякакъв смисъл: "Необходими са още по-твърди действия от компетентните органи. Трябва държавата да подходи с цялата си сила."
Активен критик на предишните управления заради престъпността, Първанов от две години е по-мек от всякога и пести всякакви критики.
Къде ли са досегашните твърди мерки на органите, че държавният глава призовава за още по-твърди?
Имаше след убийството на банкера Емил Кюлев една отчайваща с безсмислието операция "Респект", която набързо и тихомълком приключи след няколко месеца, когато свършиха финансовите инжекции от бюджета.
Не се пропускат възможностите за демонстрация на сила, но не пред престъпниците, а пред безобидни протестиращи, било еколози или миньори.
Когато обаче трябва да се понесе политическата отговорност за системното несправяне с престъпността, регистрирала поредната стрелба, отекваща високо по етажите на властта, вътрешният министър необичайно притихва.
И тук е мястото да се каже, че в действителност правителството не е заложник на организираната престъпност, а на практическата липса на борба с нея. Премиерът вече много добре осъзнава, че престъпността, която между другото не беше приоритет в програмата на БСП преди последните парламентарни избори, нито на правителството му, се превръща в заплаха за кабинета и персонално за поста му.
Това е причината вероятно да
не търси публично отговори от вътрешния си министър или да го критикува.
Независимо от бликащите почти всеки ден поводи за това - последният засега е официалното признание от понеделник, че двама от стрелялите се в столичния квартал "Белите брези" чужди граждани са ползвали редовни документи, издадени от 3-о РПУ.
Защо след инцидента МВР веднага ги идентифицира като представители на Земунския клан остава загадка. А те се оказаха и издирвани, единият и от Интерпол, за трафик на наркотици.
Изглежда, че каквито и негативи да носи за БСП и за самото правителство присъствието на Румен Петков в кабинета, по някаква причина постът му е непоклатим.
И това е така, защото вътрешният министър се превърна в един от основните арбитри при решаването на вътрешнокоалиционни проблеми от всякакво естество.
Станахме свидетели на заиграване с досиета, на активни действия срещу лидера на "Атака" при инцидента на магистрала "Тракия", на поръчкови удари (делото срещу шефа на БЧК Христо Григоров), на "логистична подкрепа" от МВР по случая "Топлофикация", довела до отстраняването на Румен Овчаров, на вадене на компромати (подхвърленото подслушване на шефа на стачния комитет на "Пирогов" д-р Кръстю Пенчев) и други.
Безспорно онзи, който владее информацията в МВР, в случая Петков, може да се превърне в трудно преодолима фигура, когато му е позволено да употребява този информационен ресурс в политическите битки по целесъобразност.
Просто там са съсредоточени голяма част от данните за корупцията във властта, за сложните бизнес връзки и интереси на приближените до управляващите, до хората на този или кръговете на онзи.
Тук няма как да не си спомним, че по същите причини и бившият главен прокурор Филчев си беше извоювал привилегията никой от властта да не го критикува. Подобно положение рано или късно се заплаща скъпо.
Политическото оцеляване на власт на всяка цена е другото име на бавното политическо самоубийство.
