Пътят към подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз не беше нито лек, нито кратък, заяви в интервю за БТА министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.
Според нея членството в съюза безмилостно сменя политическия елит, освежава го и го прави далеч по-адекватен на новите реалности.
Грънчарова подчерта, че изпълнението на ангажиментите на страната ни отдавна не е въпрос на външен, а на вътрешен натиск.
- На тази дата преди две години България подписа договора за присъединяване към ЕС. Какво се промени у нас за тези две години?
Още на 25 април 2005 г. подписаният договор получи много висока оценка - спомнете си, президентът го нарече най-добрият договор в нашата история. Но си спомнете как преди две години не малко политици говореха за референдум за членството, за това как бързо сме затваряли глави. Въобще имаше критики.
Сега същите тези политици се позовават на договора като аргумент - по отношение на членството, включително и в кампанията за евроизборите. Това се промени и това е добре.
Можем да си кажем, че това е стабилен национален документ, който можем да използваме в защита на нашите интереси.
Преди две години политиците, които подписваха договора, имаха сълзи в очите, може би защото този факт - перспективата на членството - беше немислима за поколението на нашите родители и техните родители.
Днес говоренето за членството е съвсем различно - как да се усвоят европейските пари, как местната власт да използва европейските практики за развитие на регионите, какво евродепутатите да защитават в Европейския парламент.
Преди две години не малко политици правеха тогавашната си предизборна кампания с прокоби как ще ни наложат предпазна клауза. Сега, като че ли същите политици говорят как европейското членство се дължи на тях.
Преди две години тогавашният министър-председател посвети подписването на договора на младите. Вижте днес кой води листите на основните политически сили за Европейския парламент - почти без изключение млади хора.
Това е промяната. Тя е понякога невидима за хората, които участват и следят процеса отблизо, но тя остава траен отпечатък и оформя ново лице на хората, които предлагат политическите решения в България.
Членството в ЕС безмилостно сменя политическия елит, освежава го и го прави далеч по-адекватен на новите реалности.
- Къде според Вас най-радикално се променят нещата в условията на членство?
- Без съмнение, най-големият скок е активирането на гражданското общество, в това число и на медиите. Има едно, бих го нарекла нещадящо - изискване на гражданите нещата да се правят. Няма вече спокоен сън за политиците, това е.
Максималната публичност, изискването висшите етажи на властта да действат прозрачно, институциите да бъдат отворени - това е промяната. Главният прокурор говори с аргументите на гражданите - как само процеси срещу публични личности ще върнат доверието.
Изпратеният до Брюксел доклад за изпълнението на ангажиментите в областта "Правосъдие и вътрешен ред" беше качен в интернет и е достъпен за всички - да знаят, да могат да задават въпроси.
За политиците е важно да демонстрират силна политическа воля, че ангажиментите се изпълняват, като по този начин стават и предсказуеми, и полезни.
- Политическите сили сега си оспорват кой има най-голям принос за членството на България в ЕС. Какъв е смисълът от такова състезание?
- Историята я пишем всички заедно, а приносът е споделен. През 1999 г. правителството на Иван Костов трябваше да подпише Меморандум за извеждане от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Срещу това България получи възможността да започне преговори.
През 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски изведе в абсолютна своя цел пълното интегриране в НАТО и ЕС. Това се случи в мандата на НДСВ и пътят към подписването на договора не беше нито лек, нито кратък.
Спомням си, че през 2003 г. договаряхме годината - 2007г., през 2004г. - месеца - януари, а през 2005-а вече спокойно говорихме за 1 януари 2007 г. Не мога да не си спомня колко често опозицията развиваше мрачни сценарии и колко съществена част беше амбицията и хладнокръвието на тогавашния премиер към всяка реплика и действие, които можеха да ни отклонят от пътя.
Цяло едно поколение политици беше впрегнато в тези усилия, а голямата обществена подкрепа беше най-важният стимул. Днес, вече като членове, е важно да прагматизираме участието си - чрез конкретни политики и национален принос, чрез честно определяне на проблемите и търсене на решение със собствения, но вече и с европейския ресурс.
Защото всичко, което се случва в София, Бургас, в родопските села и т.н., на практика се случва в ЕС. Да изпълним ангажиментите си, отдавна не е въпрос на външен, а на вътрешен натиск.
- В момента предимно се коментира чалгата като елемент от предизборната кампания за Европейския парламент. Смятате ли, че подобни теми ще изместят информирания европейски дебат по време на кампанията?
- Музиката е универсален ключ за комуникация. Не съм убедена, че гражданите сляпо ще гласуват за оня, който поръчва музиката, просто заради един безплатен концерт.
Всяка партия има свое предпочитание, кой да направи комуникацията на нейните послания, кой да ги "преведе". За мен не е страшен поп-фолкът, страшна е политическата чалга.
Защото какво, ако не политическа чалга, е да правиш предизборен клип, в който Айфеловата кула се превръща в минаре?!
Иначе наличието на информиран европейски дебат е общо усилие за всички нас. Убедена съм, че след 30 дни информираността на хората за ЕС, за ЕП, за това как се вземат решенията в европейските институции, ще се повиши и за мен това е голямата добавена стойност на тези първи избори за евродепутати.
