Как да получите достатъчно

И спанска компания, нова за българския пазар, търси секретарка с испански, познанията по английски в добавка са предимство. Първата кандидатка, която отговаря на изискванията, но току-що излиза от университета и няма никакъв опит, идва на интервю с конкретно искане за заплата - 700 евро.

Испанският работодател директно й посочва вратата.

В момента във фирмата работи жена с испански, английски и френски. Получава 500 лв. месечно. Мениджмънтът обаче е много доволен от нея и се готви да увеличи значително възнаграждението й след пробния период.

В нормалните страни такава ножица между желание и реалност при парите за една и съща позиция не е възможна - там и работодатели, и кандидати знаят в какви граници се движат заплатите за съответния бранш и длъжност, защото информацията е публична и най-важното обективна.

В България обаче тя е със статут на държавна тайна. При това в статистическия институт рядко се подават сумите, които действително се плащат. В резултат на това възнагражденията за сходни позиции в сходни компании могат да се различават драстично.

На ненормален пазар като българския случки като горната не са изключение. Особено през последните година-две, когато търсенето на квалификации изпреварва предлагането и кандидатите стават все по-претенциозни, а производителността, съответно и заплатите за масовите позиции, още са далеч от европейските равнища.

За да избегнете големите диспропорции между вашата нагласа и нагласата на работодателя по въпроса с парите,

Проучете пазара предварително

Не се опитвайте да налучквате. Със сигурност ще сгрешите. На интервюто това ще проличи и работодателят ще го изтълкува като несериозно отношение.

Източниците на информация по този въпрос в България са малко и никой от тях не е 100% точен. Все пак положете максимум усилия да научите от тях колкото е възможно повече, добавете професионалния си опит и умения и върху тази основа определете минимума, при който бихте приели конкретната работа.

При калкулацията вземете предвид бранша, типа собственост, големината на компанията, позицията й на пазара както като икономически показатели, така и като имидж, мястото на длъжността, за която кандидатствате, във фирмената структура като тежест и отговорности.

Моника Будинова, мениджър "Човешки ресурси и подбор" във виртуалната трудова борса JobTiger, препоръчва също да отчетете и региона, в който ще работите - заплатите в София и Варна например в никакъв случай не са съпоставими с тези в малките общински центрове, дори ако става дума за работодател, който оперира и на двете места.

"Когато обмисляте какво възнаграждение да посочите, най-добре го разглеждайте като част от целия пакет придобивки, които смятате да поискате или фирмата по принцип предлага", съветва Будинова.

Често те изобщо не са под формата на пари, но пък носят престиж или спестяват нерви и разходи - например медицинско обслужване, служебен автомобил и/или телефон, възможност за пазаруване с отстъпка или ползване на банков кредит при по-изгодни условия.

Част от пакета са също вътрешнофирмените тренинги и разходите на работодателя за обучение и сертифициране извън организацията. Да не говорим, че в много компании основната заплата е само част от дохода. Останалата се формира от обективни показатели и е напълно възможно дори значително да надхвърли твърдото възнаграждение.

Във форума на KARIERI.bg има най-различни съвети за това

Как да изчислите цената си

- от "слагаш 200 лв. над сегашната си заплата за първите шест месеца и после - с 10% отгоре" до "включете в сметките всичките си текущи разходи плюс необходимите суми за изплащане на ипотечен кредит и лизинг на нов автомобил, едноседмична почивка в Гърция и 20% за спестовен влог".

И двата подхода са погрешни, смятат консултантите по подбор. "Ако парите са единствената причина да се търси нова работа и се сменя не позицията, а само работодателят, тогава кандидатите често искат 20, дори 30% увеличение на настоящата си заплата.

Но понякога въпросът изобщо не е в парите - човек може да смени фирмата за същото възнаграждение или дори за разумен период от време да направи крачка назад за сметка на по-добри перспективи в бъдеще", коментира Елена Димова, мениджър "Подбор" в консултантска компания "Мандей".

Другата сметка също не би била логична, ако нямате необходимите знания и опит, с които да я подкрепите.

По форумите се среща и аргументът "вече сме в евросъюза, а там няма заплати като 200, 300, 400 лева; неквалифицираният персонал взима по 800-1200 евро".

Всеки човек с елементарни познания за пазар, производителност и конкурентоспособност ще се изсмее на подобна логика. Ето защо не се подвеждайте по такива съвети. В противен случай дълго ще стоите без работа.

Надценяването е единият риск при договарянето на заплатата. Другият е да се подцените. Някои фирми с гъвкаво мислене не биха го допуснали - ако поискате по-малко, отколкото те са готови да дадат, ще ви го кажат.

Други ще се възползват от случая и ще ви назначат с по-ниска заплата от предвидената за тази длъжност. Със сигурност обаче това разминаване не може да остане тайна за дълго.

Изходите са два - или още в началото да докажете качествата си и работодателят да повиши заплатата ви до планираното равнище, или, вече въоръжен с повече информация, да опитате късмета си в друга фирма.

Впрочем първоначалните очаквания невинаги остават същите до края. "Понякога при първа среща кандидатите назовават една сума, но впоследствие решават, че тя не е достатъчна. Това е нормално, защото в хода на разговорите те получават повече информация за отговорностите, самата работа и изискваните от тях конкретни резултати.

Ако настъпи такава промяна, те задължително трябва да я споделят с представителя на работодателя и да я аргументират", е препоръката на Елена Димова.

При всички случаи обаче

Покажете готовност за преговори

От вас не се очаква да отговорите на въпроса "колко искате" с някаква точна сума. Посочете приблизителен минимум, като задължително го обосновете с конкретни примери за опит и умения.

Добре е да назовете някакъв авторитетен източник, от който сте събрали информация за заплащането в бранша или фирмата - например конкретно изследване или класация, данни на статистиката, консултантска агенция или бюро по труда. Това показва, че сериозно сте се подготвили, и печели уважение.

Все пак направете уговорката, че не сте съвсем наясно с какво точно ще се занимавате и колко усилия би ви струвало това, че не можете да оцените реално труд, който все още не познавате.

Консултанти съветват посоченият от вас минимум да е с 10% по-висок от сумата, за която наистина бихте се съгласили да приемете работата. Така ще си оставите вратичка за стъпка назад, в случай че разчетите на работодателя са под вашите очаквания. Такова поведение от ваша страна е нормално и няма да се възприеме зле.

"Преговорите обикновено са в определена рамка, предварително заложена от фирмата, и интервюиращият рядко може да излезе от нея", казва Моника Будинова.

"Но заради дефицитния пазар в момента кандидатите са в по-изгодна позиция от работодателите. Така че, ако компанията наистина ви хареса, тя често е склонна да предложи повече, отколкото е възнамерявала първоначално", добавя тя. Ето защо не се притеснявайте да преговаряте.

"Не сте длъжен да предоставите информация за сегашната си заплата. Логично е да сте лоялен към настоящия си работодател", смята Елена Димова. Редно е обаче да обосновете отказа си. Най-лесно се излиза от ситуацията с обяснението "фирмена тайна".

Как да разпознаете

Удобния момент да заговорите за пари

"Никога не звънете по телефона, посочен в обявата за работа, за да попитате какво възнаграждение се предвижда за обявената позиция", категорична е Моника Будинова.

Такава постъпка ви гарантира, че няма да ви поканят на интервю.

Ако стигнете до среща, не бързайте да споделите конкретно очакване за заплатата още в началото, дори ако вече сте си намислили сума. Изчакайте най-напред да научите подробности за условията и характера на работата.

Според Елена Димова, въпреки че пазарът позволява на кандидатите да са по-самоуверени, все още не е прието те първи да поставят въпроса за възнаграждението.

По-гъвкавите работодатели биха възприели нормално такава активност от страна на кандидата, но засега те са единици. "Въпреки това не е необходимо кандидатът да е в изчаквателна позиция. Както при всички други търговски преговори, той може да каже какво го интересува и какво очаква, макар и само като ориентир", обяснява Димова.

"Кандидатът трябва да е наясно какво иска и няма проблем той сам да повдигне този въпрос, но не преди да са обсъдени неговите професионални квалификации", смята и Моника Будинова.

Дали това да стане още на първото интервю? Консултантите не са единодушни. Повечето твърдят, че при първия разговор парите са тема табу. Някои са особено крайни и препоръчват да се разговаря за заплатата чак след като кандидатът е получил предложение за работа.

Елена Димова обаче е на друго мнение: "Добре е въп­росът да се коментира на първо интервю, за да са ясни позициите и на двете страни. Тогава всяка от тях ще прецени дали има смисъл да се продължава нататък."

Идеалният вариант е да накарате интервюиращия пръв да направи оферта за възнаграждение. Все пак не настоявайте за това прекалено агресивно. При положение че постигнете този успех, не показвайте външно радостта си, ако сумата надвишава очакванията ви. Придайте си замислен вид и кажете, че ще помислите върху предложението. И наистина го направете, защото новата работа далеч не е само въпрос на пари.

Най-честите грешки на кандидатите

- Агресивно поставят въпроса за парите още на първата среща.
- Не отговарят на въпроса каква заплата очакват, без да посочат конкретен аргумент.
- Посочват очаквана сума, но не могат да я обосноват с квалификация и опит.
- Определят желаното възнаграждение не според обективна информация за фирмата и собствените си качества, а според това колко според субективните им представи би бил готов да плати работодателят.
- Назовават конкретна сума и отказват да преговарят.
- Не отчитат допълнителните социални придобивки, които фирмата предоставя не под формата на пари.
- Искат пари на ръка и не се интересуват дали заплатата се плаща легално и дали върху цялата сума се плащат осигуровки.

Източници на информация

- Обявите за работа. В България обявите за работа с посочена в тях заплата са изключения. Специализираният сайт JobTiger предлага отстъпка за работодатели, които обявяват възнаграждението заедно с изискванията. Желаещите да се възползват от това намаление обаче засега са по-малко от 20%. Консултантите от "Мандей" също вече съветват клиентите си работодатели да обявяват поне ориентировъчна сума за заплата, но видим резултат може да се очаква след време.

- Медиите и интернет. Опитайте се да съберете всякаква информация за бранша, тенденциите на развитие и заплащането в него. Пуснете запитване във форумите за търсене на работа.

- Мрежата от роднини и приятели може да бъде много ценен източник на информация. Потърсете в нея човек, който работи в съответната фирма или в сродна на нея в същия бранш.

- Консултантските агенции. Те могат да бъдат полезни, особено при мениджърските позиции. Имат доста точна информация, а няколко от тях всяка година правят специални проучвания за заплатите. Използват данните предимно за да ориентират клиентите си работодатели за тенденциите на пазара. Но не би трябвало да ви откажат консултация. По закон тя е безплатна.

- Бюрата по труда. Там по принцип работят с официалните данни на националната статистика, които не са особено точни, но все пак не е излишно да ги проучите.

- Синдикатите. Те могат да бъдат полезен източник на информация, особено ако става въпрос за производствено предприятие или фирма, в която знаете, че имат свои представители.