К огато България влезе в ЕС през 2007 година, тя ще обогати съюза не само с един нов език, а и с една нова азбука. Българската кирилица има 30 букви, сред тях някои специални знаци, на които не съответства никой знак в латиницата, обяснява в кореспонденция от София Юта Зомербауер в германския в. "Франкфуртер рундшау".
Задължителен стандарт за транслитерацията на латиница съществува, но само на теория. Таблиците на Българската академия на науките (БАН) не са оказали особен ефект дори върху властите.
По табелите с имената на населените места и наименованията на улиците до ден днешен цари доста пъстро разнообразие. Ако например човек се озове в родния град на писателя Елиас Канети на Дунава, от различните надписи в началото на града може да стане ясно, че се намираш в Ruse, Rousse, Russe.
Дали българската столица София се казва Sofia или Sofja, или пък може би все пак Sofya - също е предмет на дебати. Дори и по отношение на изписването на името на страната никакво единодушие: Bulgаria, Balgaria или пък Balgaria с акцент върху първото а, превръщащо уж а-то в ъ, си остава въпрос на лично предпочитание.
На администрацията не й достига координация, казва Светла Коева, завеждаща отдела по компютърна лингвистика към БАН. Всяка община чисто и просто си е направила табели, без да ги съгласува с валидните стандарти.
Чрез проекта "Разбираема България" сега се цели промяна на нещата. Ако някой пристигне в България и иска да посети определено населено място, това място трябва да има еднозначно наименование, обяснява Коева.
"Искам да бъдем разбираеми. Стандартизацията на географските обозначение не търпи отлагане заради предстоящото присъединяване на България към ЕС", казва Николай Василев, министър на администрацията и административната реформа.
По нареждане на оглавяваното от него ведомство отделът на Коева сега разработи софтуер, който е безплатно на разположение по интернет и най-после би могъл да създаде яснота.
В база данни са събрани досега 30 хил. лични имена и географски наименования на селища, реки, улици площади, като начинът на изписване се определя задължително.
Всеки интернет потребител може сега да се убеди как примерно би трябвало да изглежда местожителството му или името му, изписани на латиница.
Хаотично и объркващо е настоящото положение, потвърждава и Чавдар Ценов, ръководител на отдела за връзки с обществеността към министерството на администрацията и административната реформа.
Ето защо старите табели ще бъдат постепенно заменени с нови, коректно изписани и на двете азбуки. Понастоящем се подготвяло постановление, което задължава отделните служби да провеждат съответните мерки в своите сфери.
Докато обаче се задвижат бавните мелници на бюрокрацията, ще е нужно известно време, защото няма извънреден бюджет за целта.
Реформаторите се сблъскват с още един проблем. В България и без това масово липсват табели, казва Ценов. Няма достатъчно дори на кирилица.
Проектът надали ще окаже кой знае какво влияние върху българското всекидневие. Езикът наистина се изписва по принцип само на кирилица, ала имейлите, чатовете или SMS-ите и сега вече си се пишат на латиница.
При това краткостта е определено решаваща. Когато някой пише имейл или SMS, може да използва каквато алитерация си иска, казва Коева. И в личните документи като задгранични паспорти и лични карти стандартите за транскрибиране носят само характера на препоръки.
Право на свободен избор за всекиго е как да се изписва името на латиница, обяснява лингвистката.
