"Предизвикателството "Балкани" - под това заглавие берлинският "Тагесцайтунг" публикува статия от Ралф Леонард, в която се разглеждат перспективите за присъединяване на балканските страни към Евросъюза и предизвикателствата пред започналото от 1 януари австрийско председателство.
Текстът на статията (със съкращения) представя радио "Дойче веле".
Бъдещето на Балканите ще се решава и във Виена. Те ще бъдат в центъра на външнополитическите задачи на Австрия, която от 1 януари пое ротационното председателство на съюза.
Става дума за не по-малко от окончателното разпадане на Сърбия - старият противник на великоавстрийската политика в региона.
Представители на държави от Югоизточна Европа ще бъдат канени на големи конференции, въпреки че техните страни още нямат статут за членство. Юни ще мине очевидно без усложнения - тогава ще бъде уточнен графикът за присъединителните преговори с Македония, прокаран от Австрия.
През май трябва да бъде взето решение дали България и Румъния ще станат пълноправни членове през 2007 или през 2008 г.
Особено щекотливите въпроси обаче не са в компетенциите на ЕС.
В първата половина на годината Черна гора решава на референдум съдбата на съюза си със Сърбия. Във Виена обаче под егидата на ООН през януари започват разговорите за окончателния статут на Косово.
Различията и сега са огромни.
Докато в Сърбия разплащателното средство все още е динарът, в Косово и Черна гора плащанията се извършват в евро. И докато в Белград все още залагат на тежката индустрия, останала от социалистическата епоха, Черна гора развива модерно стопанство, основано на леката промишленост и туризма.
Не може да се очаква, че Австрия ще поеме самостоятелен път по тези въпроси.
Основното в австрийското председателство ще си остане търсенето на обща позиция в ЕС, защото в средносрочна перспектива саморазпадането на Сърбия едва ли може да бъде осуетено.
В никакъв случай обаче не бива да се стига до съюз с Албания. Трябва да бъде предотвратено и създаването на етнически граници както в Босна.
Съответно скромни са и външнополитическите цели, които си е поставило австрийското правителство. Конкретни стъпки за Източна Европа са съвещанията за насърчаване на Молдова и Украйна, като засега няма опция за започване на присъединителни преговори с тези страни.
От вътрешнополитически съображения едва ли скоро ще стане дума за по-нататъшно разширяване на ЕС. Според проучването на "Евробарометър" Австрия е страната, чието население е най-скептично настроено към съюза: само 24% от анкетираните имат положително отношение към него.
За сравнение в средният процент за държавите членки е 44.
За Волфганг Шусел председателството ще бъде сложно политическо балансиране. Той ще трябва, от една страна, да се приближи до големите европейци, а, от друга страна, трябва да действа за собствената си партия с оглед предстоящите през есента избори за национални съвети.
В стопанско отношение никой не се съмнява, че Австрия спечели повече от всяка друга страна от разширяването на ЕС. Австрийски банки, застрахователни дружества и отделни фирми от години инвестират в Южна и Югоизточна Европа, където се радват и на добри печалби.
Съвсем наскоро "Ерсте банк", втората по големина австрийска финансова институция, закупи най-голямата банка в Румъния и изчислява, че инвестицията от 3,7 млрд. евро ще се изплати за 5 години.
Дори и Украйна вече не е тема табу за инвеститорите.
Всъщност за икономиката 7-годишният преходен период за свободното движение на работна ръка е също толкова досаден, колкото и антиевропейската реторика на висши политици.
