Поетесата е родена през 1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София и славянска филология в СУ "Св.Климент Охридски". По-късно в Москва защитава дисертация на тема "Маяковски и българската поезия".
Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Пише поезия, проза, пътеписи. Носител е на много престижни литературни международни награди, между които и Хердерова награда през 1991 г. Сред най-известните й произведения са стихосбирките "До утре", "Обратно време" и романите "Пътуване към себе си", "Отклонение" и "Лавина". В речта си при своето посещение в София Хилари Клинтън цитира именно нейно стихотворение.
Блага Димитрова бе един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Като негов член през 1989 г. тя беше една от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от френския президент Франсоа Митеран по време на посещението му у нас.
Името на Блага Димитрова е пряко свързано с основаването на СДС. През 1992 г. тя беше избрана за вицепрезидент на България, но година по-късно подаде оставка в знак на несъгласие с политиката на президента Желю Желев. Била е народен представител в 36-ото Обикновено народно събрание. Носител на най-високото държавно отличие - орден "Стара планина" 1-ва степен.
В интервю за френския журналист Ален Шевалерие през януари 1989 г., излъчено по радио "Свободна Европа", Блага Димитрова казва:
Аз не съм много за бързането - бързането в творческата работа не дава много добри резултати. Не зная как ще се развият нещата в другите страни, но все ми се иска в България да се намери някакъв свой път, така както е било по време на Възраждането. Нашите предци са търсили наши форми, подходящи за традициите, за нашето ниво на културно и историческо развитие. Ние сме наистина нетърпеливи, по-скоро да настъпи демократизиране във всички области на нашето общество, но бихме били по-доволни, ако предварително се обмислят нещата, а не се прибързва...
Току виж и все пак в това бавно застояло време на последните години на нашето развитие, току виж, че има неща, които не бива така с прибързана ръка да бъдат разрушавани, за да се сменят с нещо непроверено и необмислено...
